О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 12

София, 25.01.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 3138 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. С. Т., И. Х. Т., П. П. В. и М. С. В. срещу решение № I-15 от 05.03.2021 г. по в. гр. д. № 2580/2020 г. на Бургаския окръжен съд.

С обжалваното решение на окръжния съд е потвърдено решение № 61/25.06.2020 г. по гр. д. № 209/2019 г. на РС-Царево, с което е бил отхвърлен предявеният от Л. С. Т., И. Х. Т., П. П. В. и М. С. В. срещу [община], Е. Р. Г., С. Д. Д. и Р. Д. Д. иск за делба на ПИ с идентификатор .............по КККР на [населено място], съставляващ УПИ ...-общ. от кв....„а“ с площ от 423 кв. м.

Въззивният съд е приел, че ищците не са доказали притежаването на собственически права върху процесния УПИ ....-общ., чиято делба искат. Доказателствата по делото не установяват наличието на такива права. Отделно от това правото им на собственост не може да се установява с мотиви от влязлото в сила решение по в. гр. д. № 1056/2010 г. на Бургаския окръжен съд, с което е бил уважен предявен от тях срещу [община] отрицателен установителен иск за собственост на същия имот. Обективните предели на сила на присъдено нещо се определят от спорното материално право, което при отрицателния установителен иск е отричане правото на собственост на ответника по иска. Тъй като силата на пресъдено нещо се очертава с диспозитива на решението, с уважаване на предявен отрицателен установителен иск се установява, че ответникът не е собственик на спорния имот, но не и че ищците са собственици на този имот.

В касационната жалба се поддържа, че съдът е следвало да се съобрази с обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по в. гр. д. № 1056/2010 г. на БОС. Според жалбоподателите смисълът на диспозитива на това решение е, че [община] не е единствен собственик на УПИ .....-общ. Това не е достатъчно, за да се легитимират ищците по иска за делба като съсобственици на този имот, но следва да се отчетат и другите им аргументи, които най-общо се свеждат до това, че са били собственици на имот пл. № ......, който участва в УПИ ....-общ. и че не са се разпоредили в полза на трети лица с всички свои права в този имот. Въззивният съд е приел обратното, т. е. че те нямат никакви права в УПИ ....-общ. Но от мотивите на съда следва, че този имот към настоящия момент е общинска собственост, а това противоречи на диспозитива по влязлото в сила решение по отрицателния установителен иск.

В изложението към касационната жалба се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. Длъжен ли е съдът да зачете влязлото в сила решение по отрицателен установителен иск между същите страни с предмет правото на собственост върху същия имот. Обективните предели на СПН разпростира ли се по отношение на предмета на иска, искането, основанието.

2. Какви са обективните предели на решението по отрицателен установителен иск за собственост и дали с него се установява единствено, че ответникът не е носител на спорното право.

Отделно от това се поддържа и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност.

Ответникът в производството [община] оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Ответниците Е. Р. Г., С. Д. Д. и Р. Д. Д. не вземат становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Тъй като оплакванията в касационната жалба и поставените въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и оплакването за очевидна неправилност, са свързани с несъобразяването от въззивния съд на влязлото в сила решение по в. гр. д. № 1056/2010 г. на БОС, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 880/10.10.2011 г. по гр. д. № 616/2011 г. на ВКС, II-ро г. о. и тъй като докладчик по това дело пред ВКС е била съдия С. К. която е член и на настоящия съдебен състав, който трябва да се произнесе по касационната жалба срещу решението по в. гр. д. № 2580/2020 г. на БОС, поради връзка между делата е налице основание за отвод на съдия С. К.

Воден от изложеното и на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТВЕЖДА съдия С. К. от разглеждането на гр. д. № 3138/2021 г. на ВКС, I-во г. о.

Делото да се докладва за определяне на нов член на съдебния състав, след което да се върне за произнасяне по искането за допускане на касационно обжалване на решение № I-15 от 05.03.2021 г. по в. гр. д. № 2580/2020 г. на Бургаския окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: