№ 5471

София, 26.11.2024 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: В. М. ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 4805 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Г. К. чрез пълномощника му адвокат Б. Б. против решение № 2519 от 17.05.2023 г., постановено по гр. д. № 1789 по описа за 2022 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20197632 от 13.10.2021 г. по гр. д. № 32138/2013 г. на Софийски раейонен съд за уважаване на предявените от „Кремиковци“ АД (в несъстоятелност) против Н. Г. К. положителни установителни искове за собственост по отношение на: поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], район „Кремиковци“,[жк]с площ от 3 542,00 кв. м.; поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], район „Кремиковци“,[жк]с площ от 14 049.00 кв. м.; поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], район „Кремиковци“,[жк]с площ от 6 035,00 кв. м. и поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], район „Кремиковци“,[жк]с площ от 1098,00 кв. м.

„Кремиковци“ АД (в несъстоятелност) подало чрез юрисконсулт Н. Н. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира присъждане на разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установено, че ищцовото дружество се легитимира като собственик на процесните имоти на основание чл. 17а ЗППДОбП-отм. Представеният по делото Акт за държавна собственост /АДС/ № 01039/1998 г., издаден на 09.06.1998 г., установява, че е обявена за държавен недвижим имот земя с площ от 90 000 кв. м. /помощно стопанство/ и сгради с обща площ от 2730 кв. м., в това число свинарник, построен 1977 г., 2 бр. овцеферми, построени през 1976 г. с площ от 1800 кв. м.; овцеферма, построена 1993 г. с площ от 190 кв. м.; фуражна кухня, построена 1975 г. с площ от 417 кв. м.; жилищна сграда, построена през 1975 г. с площ от 100 кв. м.; ресторант „Кипарис“, построен през 1993 г. с площ от 223 кв. м. Имотът е включен в капитала на търговско дружество „Кремиковци“ ЕАД, съгласно Разпореждане № 40 на МС/06.11.1991 г. В същия акт за държавна собственост като бивш собственик на имота е посочен ТКЗС „Шопска комуна“ – с. Челопечене. Доколкото по делото не са ангажирани доказателства, опровергаващи съдържанието на АДС № 01039/1998 г., издаден на 09.06.1998 г., следва да се приеме, че удостоверените в него факти имат обвързваща съда доказателствена сила. С протокол за замяна на държавна с кооперативна земя от 07.05.1963 г., че на сочената дата отчуждената площ от 460 дка. се заменя с 90 дка. – площ от землищата на [населено място] и [населено място] за изграждане на спомагателно стопанство на МК „Кремиковци“, като междувременно същите са били включени в капитала на „Кремиковци“ АД с РМС № 4 от 06.11.1991 г. По силата на Решение № 50 от 1989 г. МК „Кремиковци“ е преобразувано в „Кремиковци“ АД, което обстоятелство е вписано с Решение № 1/1992 г. и Решение № 13/1997 г. на Фирмено отделение на СГС. По делото няма данни към датата на приватизационната сделка процесните имоти да са били изключени от капитала на преобразуваното акционерно дружество.

На ответника с решение № 4441В от 10.09.2007 г. на ОСЗ-Кремиковци е възстановено в стари реални граници правото на собственост на нива от 3.542 дка, местност кв. Б., имот № * по картата на землището; нива от 14.049 дка в местността „Ш.“, имот № * по картата на землището; нива от 6.035 дка в местността „С.“, имот № * по картата на землището и нива от 1.098 дка в местността „С.“, имот № * по картата на землището.

Въз основа на експертното заключение съдът е установил, че въз основа решението на ОСЗ-Кремиковци от 2007 г. процесните имоти са записани в картата на възстановената собственост на името на ответника. В района, в който се намират имотите няма налични стари регулационни или кадастрални планове. Ресторант „Кипарис“ представлява преустройство на зали за гости от изградената по-рано битова сграда към помощното стопанство.

Съдът е обсъдил и свидетелските показания на А. Д. (работил при ищеца от 1966 до 2008 г.), П. С., К. Я. и В. В. и е приел, че те установяват, че обекта (помощното стопанство) се охранява, като ответникът наел складове, както и представения писмен договор за наем от 15.08.2014 г. с който ищецът отдал под наем на ответника сгради на територията на помощното стопанство.

Съдът е направил извод, че на основание § 6, ал. 6 ПЗР ЗППДОбП-отм., респ. § 11 ДР на ЗПСК ответникът не притежава противопоставимо на ищеца право на собственост въз основа на земеделската реституция. За неоснователно е прието и възражението на ответника, че е придобил процесните имоти чрез давностно владение. В случая е приложим 10-годишния давностен срок и от началния момент, на който се позовава ответника – 24.09.2007 г. до предявяване на иска през 2013 г. давностният срок не е изтекъл.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Н. Г. К. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по въпроса: коя е приложимата норма за възстановяване на земеделски земи, които са били заменени по ЗТПС, но са били застроени – чл. 18з, ал. 3 ППІЗСПЗЗ или чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, по който изводите на въззивния съд противоречат на практиката на ВКС по решение № 92 от 6.06.2013 г. по гр. д. № 743/2012 г., І г. о. на ВКС и решение № 84 от 11.07.2011 г. по гр. д. № 1767/2009 г., І г. о. на ВКС

Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице.

С решение № 84 от 11.07.2011 г. по гр. д. № 1767/2009 г., І г. о. на ВКС е дадено тълкуване по въпроса за доказателствената сила на констативния нотариален акт по чл. 483, ал. 1 ГПК /отм./, съставен след като правото на собственост е установено с надлежни писмени доказателства пред нотариуса, а този въпрос е изцяло неотносим към изводите на съда. И при разрешаване на спора по същество касационният съдебен състав е приел, че дадената в замяна по ЗТПС земя е оставала в собственост на частния стопанин и ако той я е застроил или се е разпоредил с нея, замяната остава в сила съгласно законодателното разрешение в чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ.

С решение № 92 от 6.06.2013 г. по гр. д. № 743/2012 г., І г. о. е дадено тълкуване, че при възстановяване на собствеността върху застроен имот е налице незаконосъобразен административен акт на органа на поземлената собственост, върху който при спор за собственост по възражение на заинтересованата страна, съдът има правомощие да упражни косвен съдебен контрол и да не зачете действието му. Изрично изискване за законност на застрояването е предвидено в чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ, но тази разпоредба е специална и цели да разпростре реституцията и по отношение на земи, които са отнети като земеделски, но по-късно са включени в регулация и попадат в урбанизирана територия. Разпоредбата на чл.18з ал.3 ППЗСПЗЗ е частен случай на общото изключение на чл. 10б ЗСПЗЗ и се отнася към основанието за възстановяване на собствеността по чл.10 ал.13 ЗСПЗЗ – продадени или предоставени на трети лица земеделски земи. В практиката на ВКС няма противоречие по приложението на чл.18з ал.3 ППЗСПЗЗ. С редица решения безпротиворечиво е прието, че единственото условие за запазване собствеността от лицата, получили имот по замяна от ТПС комисия в първата хипотеза на чл. 18з ал.3 изр.2 ППЗСПЗЗ е той да е застроен, без да е необходимо застрояването да е законно. Законност на застрояването се изисква само по отношение на земеделски земи, които са включени в регулация, впоследствие са заменени по ЗТПС и са застроени преди влизане в сила на ЗСПЗЗ.

Посоченото тълкуване също се явява неотносимо, тъй като в случая замяната на държавната земя със кооперативна земя в ТКЗС е извършена не по ЗТПС, а по чл. 13 ЗС затова и застрояването на земята преди влизане в сила на ЗСПЗЗ съставлява пречка за реституцията по чл. 10б ЗСПЗЗ.

Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Доводите, касаещи незаконността на осъщественото след замяната строителство не обосновават очевидна неправилност на въззивното решение, тъй като в хипотезата на чл. 10б ЗСПЗЗ законността на построеното е неотносима.

Не може да обоснове проверка за очевидна неправилност и тезата на касатора, че следва да му се признае качеството добросъвестен владелец и съответно, че е придобил собствеността чрез петгодишно давностно владение. Добросъвестността на владението е свързана с наличие на правно основание, а с т. 9 на ППВС № 6/1974 г. е разяснено, че правни основания по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС са прехвърлителните сделки, административните актове с вещноправни последици и съдебните решения по конститутивни искове относно правото на собственост или ограничено вещно право. Административното реституционно решение за възстановяване на собствеността при наличие на пречки за реституцията по чл. 10б ЗСПЗЗ няма вещноправни последици, поради което и не може да обоснове добросъвестност на владението и съответно придобиване на собствеността в петгодишен срок.

С оглед изхода на настоящото производство Н. Г. К. следва да заплати на „Кремиковци“ АД (в несъстоятелност) юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2519 от 17.05.2023 г., постановено по гр. д. № 1789 по описа за 2022 г. на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА Н. Г. К., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], [улица], да заплати на „Кремиковци“ АД (в несъстоятелност), представлявано от синдика Ц. Б., с адрес: [населено място], 1870, [община], район „Кремиковци“,[жк], сумата от 100 лв., представляваща деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение по повод касационната жалба.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: