О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5473

София, 26.11.2024 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: В. М. ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 4819 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от 31.07.20023 г. на ищцата М. Д. М. (починала на 18.08.2023 г., в чиито права са конституирани наследниците й по закон А. Г. З. и М. Г. В.) подадена чрез пълномощника й адвокат М. Г. против решение № 792 от 12.06.2023 г., постановено по гр. д. № 3157 по описа за 2022 г. на Апелативен съд - София, с което е отменено решение № 262420 от 19.07.2022 г. по гр. д. № 3010/2020 г. на Софийски градски съд в атакуваната му част за уважаване на исковете и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявените от М. Д. М. против Столична община искове по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на счупване на две кости на лява глезенна става при падане по стъпала - общинска собственост, настъпило на 06.12.2018 г., в размер на 25 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.12.2018 г. и за имуществени вреди - разходи за лечение на счупване на две кости на лява глезенна става при падане по стъпала - общинска собственост, настъпило на 06.12.2018 г. в размер на 1180 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.12.2018 г.

Столична община е подали чрез юрисконсулт С. Д. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е констатирал, че исковете са основани на твърденията, че на 06.12.2018 г., в с. Владая, район „Витоша“ на Столична община, около 05:20 часа ищцата е претърпяла инцидент на непочистен от лед и сняг участък от стъпалата, свързващи ул. Елен и ул. Войнишко въстание, като се подхлъзнала и паднала; изпитала остра болка в лявата глезенна става и с помощта на две жени, свидетели на инцидента, успяла да се прибере до дома си на ул. „*“ № 19. На 07.12.2018 г. била приета в УМБАЛСМ „Н. И. ПИРОГОВ“ ЕАД, където било установено счупване на две кости на лявата глезенна става - ляв фубиларен и медиален малеол. Била извършена кръвна репозиция на счупените кости, като същите са фиксирани с метални импланти – плака, винтове и „Киршнерови игли“. Проведена е медикаментозна терапия. В продължение на два месеца търпяла болки и страдания, които били с висок интензитет; невъзможно било да натоварва левия крак, който бил обездвижен в областта на стъпалото. Това състояние причинило и редица битови неудобства и затруднения да се обслужва сама. За лечението си разходвала сумата 1180 лв., с която заплатила остеосинтезните импланти, вложени за фиксиране на счупените кости, който разход не се покрива от НЗОК.

Ответната община е оспорила исковете с доводи, че: травмата не е получена при посочените в обстоятелствената част на исковата молба обстоятелства; възрастта и здравословното състояние на ищцата обосновават извод за битова злополука; ищцата не е посочила в кой точно участък е настъпило твърдяното падане, с което затруднява неговата защита; ищцата не е подала сигнал на тел. 112, както и не е подала сигнал до кметството в с. Владая или в Столична община за това увреждане преди подаване на исковата молба в канцеларията на съда на 18.03.2020 г.; снегопочистването е възложено на търговски дружества, които редовно по установен график са почиствали улиците и тротоарите от сняг и лед.

От фактическа страна съдът е приел за установено, че ищцата, родена на [дата на раждане] е била приета на 7.12.2018 г. в 11:53 часа в в „І-ва клиника по ортопедия и травматология“ на УМБАЛСМ „ Н. Н. П.“ и изписана на 13.12.2018 г. в 12:00 часа. Издадена е епикриза, в която е записано, че по сведение на пациента е „пострадала в деня преди приема при падане във В.“. Обективното състояние е било общо задоволително, била е контактна, адекватна, имала е оток и деформация в областта на лява глезенна става с болки и невъзможни движения. Извършена е операция с поставяне на метални импланти, които са на стойност 1180 лева с ДДС, съгласно издадена фактура на 10.12.2018 г. Медицинската експертиза потвърждава получено закрито счупване на двата малеола на лявата глезенна става. Уточнява, че тази травма често се получава при възрастни жени при стъпване накриво, Подбедрицата се отклонява спрямо ходилото в странична посока, вследствие на което скочната кост натиска и счупва външния малеол, подбедрицата се измества странично и оказва натиск върху вътрешния малеол, който се счупва.

Във връзка с искането си за освобождаване от държавна такса ищцата е представила решение на ТЕЛК, с което е определена пожизнено 74 % трайно намалена работоспособност за наличните заболявания – хронична исхемична болест на сърцето; стенокардия; периферен отоневрологичен синдром; двустранно намален слух; двустранен нефролитиаз; двустранна коксартроза; двустранна гонартроза; спондилоартроза.

Апелативният съд е посочил, че не кредитира показанията на разпитаните свидетели относно датата, мястото и часът, в който ищцата твърди, че е получила счупването.

Първият свидетел С. Б. З. твърди, че живеят в една „махала“ и всяка сутрин излизат за работа и се засичат по пътя в едно и също време, около 05:30 часа. Съдът е приел за достоверно обстоятелството, че живеят в близост и се познават, но не и че ищцата всяка сутрин в 05:30 часа отива на работа. Ищцата е родена на [дата на раждане] и на 06.12.2018 г. е 77 – годишна, а от 2011 г. е с призната трайна и пожизнена 74 % загуба на работоспособност. Никой работодател не би я приел на работа, а и заболяванията, от които страда ищцата /исхемична болест на сърцето; стенокардия; периферен отоневрологичен синдром; двустранно намален слух; двустранен нефролитиа з; двустранна коксартроза; двустранна гонартроза; спондилоартроза/ я правят непълноценна за работата, каквато твърди да упражнява и нейният внук - вторият свидетел. Съдът е счел за недостоверени показанията на свидетелите, че инцидент е имало и е настъпил на 06.12.2018 г., около 05:20 часа, при който ищцата е получила счупване на левия глезен и това е станало в присъствието на свидетеля З.. Посочил е, че показанията на свидетелката са непоследователни и в противоречие с твърденията в исковата молба, че ищцата с помощта на свидетелите очевидци е била обратно заведена в нейния дом. Свидетелката З. твърди, че е помогнала на ищцата да се придвижи до спирката, като никой от присъстващите на инцидента (ищцата, свидетеля З. и втората жена, която не е персонифицирана) не са потърсили помощ на тел. 112. Ако ищцата е била получила това увреждане на 06.12.2018 г. в 05:20 часа на уличната инфраструктура е щяла незабавно да потърси помощ на тел. 112, да дойде кола с екип на Спешна медицина, да се локализира мястото и часа на инцидента, да се транспортира пострадалата същия ден в здравно заведение и да се окаже своевременна медицинска помощ. Ако ищцата е пострадала при така твърдения инцидент с остра болка и невъзможност да ходи свидетелката З. е тази, която ще позвъни на тел. 112, но вместо това последната твърди, че с нейна помощ са продължили движението по стъпалата към центъра на с. Владая и автобусната спирка в посока, обратна на дома на ищцата – [улица]. Ако ищцата е получила това увреждане на 06.12.2018 г. в 05:20 часа нейните близки/низходящи са щели да поискат да бъде обслужена от екип на Спешна медицина или те още същия ден да я транспортират до здравното заведение. Ако ищцата е получила това увреждане на 06.12.2018 г. в 05:20 часа ищцата и нейните низходящи щяха да подадат най-малкото гневен сигнал до кмета на с. Владая и/или до Кмета на Столична община. Така изброените обстоятелства са обосновали решаващият извод на въззивния съдебен състав, че ищцата е била приета на 07.12.2018 г. в 11:53 часа за лечение в УМБАЛСМ „Н. П.“, но това увреждане не е получено на 06.12.2018 г. в 05:20 часа при обстоятелствата, описани в исковата молба и вменяващи задължение на ответника да заплати обезщетения за неимуществени и имуществени вреди.

В мотивите е посочено, че практиката на съдебния състав, а и споделяна от други състави установява зачестили случаи на неоснователно предявени искове от граждани с посоченото правно основание и домогвания да получат обезщетения от общини.

По тези съображения въззивният съд е направил извод, че ищцата е претърпяла инцидент, който най-вероятно има битов характер и е пряка и непосредствена последица от нейната възраст и увредено здравословно състояние, но тези вреди не са в причина връзка с поведение на ответника и на лицата, на което е възложил почистването на инфраструктурата от сняг и лед.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК А. Г. З. и М. Г. В. чрез упълномощения си процесуален представител адвокат А. В. се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.

Считат, че по въпроса „може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства или на несъществуващи такива, без да обсъди останалите събрани и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни и следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните и по какъв начин се извършва анализ на показанията на свидетелите“ въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по решение № 22 от 29.06.2017 г. по гр. д. № 2113/2016 г., І г. о., а по въпроса „относно задължението на въззивния съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, като конкретно, ясно и точно изложи в решението си върху кои доказателства основава възриетата фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва и на кои не, кои възприема и кои не“ – на решение № 173 от 6.11.2020 г. по гр. д. № 4404/2019 г., ІІІ г. о.

С оглед мотивите във въззивното решение, в които изводите на съда са базирани основно на неизвършени на 6.12.2016 г. действия, с които е обосновано некредитирането на свидетелските показания е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване за проверка дали по поставените въпроси въззивното решение не противоречи на посочената практика на ВКС.

По изложените съображения Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 792 от 12.06.2023 г., постановено по гр. д. № 3157 по описа за 2022 г. на Апелативен съд - София.

В едноседмичен срок от съобщението А. Г. З. и М. Г. В. доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Р. Б. държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 525 лв.

При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.

Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията и на съдията-докладчик при изтичане на срока за изпълнение.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: