Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на Агенция за социално подпомагане против решение № 32 от 24.02.2018 г. по адм. дело № 261/2015 г. на Административен съд – Ловеч. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът по касационната жалба -– И.Б, чрез пълномощника си, изразява становище, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му и счита, че следва да се остави в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд – Ловеч е осъдил Агенция за социално подпомагане да заплати на И.Б сумата 5880лв., представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) за 6 месеца, считано от 12.05.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.05.2017 г. до окончателното й изплащане.
Агенцията за социално подпомагане поддържа, че обжалваното решение е нищожно, недопустимо и неправилно, т. к. е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Прави възражение за недопустимост на съдебния акт без да се сочи, кой от доводите на съда за допустимост на иска не съответства на закона или на правилата на формалната логика, но възражението се поддържа. Излага пространни доводи в насока, че през шест месечния срок, за който е присъдено обезщетение поради незаконно уволнение на служителя И.Б, не е доказано безпротиворечиво, че същият не е бил компенсиран по реда на Кодекса за социално осигуряване. Поддържа, че концепцията на законодателя в чл. 121, ал. 1, т. 3 ЗДСл. по отношение правото на служителя да претендира обезщетение се отнася само за хипотезите, при които служителя не е получавал обезщетение за безработица за периода, през който не е бил на работа, по реда на Кодекса за социално осигуряване. Счита, че претендираният размер на обезщетението от 5880лв. е произволно определен, без конкретно посочване за кои шест месеца от времето, през което служителят е бил без работа поради незаконно уволнение се дължи обезщетение, а съдът не е установил и анализирал всички обстоятелства - напр. временна неработоспособност, наличие на трудово или друго правоотношение, по силата на което е получавал възнаграждение за труд, които са релевантни към размера на претенцията и дължимите лихви. При тези съображения иска да се отмени обжалваното решение и се отхвърли претенцията на И.Б по чл. 104, ал. 1 ЗДСл.
Върховният административен съд, като прецени доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е неоснователна.
Административният съд е установил точно релевантните за спора обстоятелства и въз основа на тях е извел правилни и обосновани правни изводи.
По делото е безспорно установено, че И.Б е заемал длъжността директор на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Л.. Със заповед № РД01-1465 от 24.09.2015 г. на заместник - изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане на държавния служител И.Б е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и със заповед № ЧР-2 55 от 24.09.2015 г. на същия административен орган, служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл. С решение № 40 от 03.05.2016 г., постановено по адм. дело 217/2015 г. на Административен съд - Ловеч са отменени дисциплинарната заповед № РД01-1465/24.09.2015 г. на заместник - изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане и заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Решението е оставено в сила с решение № 5953 от 12.05.2017 г. по адм. дело № 7318/2016 г. на Върховния административен съд.
С отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е възникнало правото на служителя да претендира обезщетение за времето, през което не е заемал държавна служба поради незаконното прекратяване на служебното му правоотношение, по реда и на основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл. В съответствие с представените писмени доказателства по делото и изслушаното експертно заключение, съдът обосновано е приел, че за периода от шест месеца И.Б не е работил по друго служебно или трудово правоотношение и съгласно правилото на чл. 104, ал. 1 ЗДСл., служителят има право на обезщетение за период от шест месеца в размер на основната си заплата. Според повторното експертното заключение, правилно кредитирано от съда, размерът на основната заплата, върху която следва да се определи дължимото обезщетение, възлиза на 980лв. Това е размерът на заплатата към 01.02.2017 г., меродавен и към момента на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на незаконното уволнение, за длъжността, заемана от ответника по касация и правилно същият е възприет от съда като база за изчисляване на дължимото обезщетение, по аргумент от чл. 104, ал. 1 ЗДСл. При това положение съдът, в съответствие с установените фактически обстоятелства и релевантните правни разпоредби, е осъдил Агенцията за социално подпомагане да заплати на служителя сумата 5880лв., представляваща обезщетение за периода от 6 месеца, през който не е работил по друго служебно или трудово правоотношение, ведно с дължимите лихви, считано от датата на влизане в сила на съдебния акт - в случая 12.05.2017 година до окончателното й изплащане. Правилно е определен дължимият размер на обезщетението, съгласно повторното заключението на вещото лица, както и дължимата лихва, при началния момент на забавата, посочен в ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т. д. № 3/2004 г. т. 4 от същото, съгласно който мораторната лихва върху присъдената сума може да се претендира от влизане в сила на решението на ВАС от 12.05.2017 г. по адм. дело № 7318/2016 г., с което е отменен незаконосъобразен или унищожаем административен акт поради незаконно уволнение.
Релевираните доводи от Агенцията за социално подпомагане в съдебно заседание за нищожност, недопустимост и неправилност на съдебния акт са неоснователни. Не е налице основанието по чл. 209, т. 1 АПК - нищожност на решението. В съдебно заседание не се сочат конкретни обстоятелства, водещи до нищожност на оспореното решение. Такъв порок на съдебно решение е налице, когато не са извършени всички правни действия, представляващи елементи от фактическия му състав. Нищожно е решението, когато не е постановено от съд или е постановено от съд, но извън пределите на правораздавателната му власт, постановено е от незаконен състав, противоречи на основите на правовия ред, изпълнението му е правно или фактически невъзможно или е напълно неразбираемо, така че волята на съда не би могла да се изведе и чрез тълкуване. Оспореното решение не страда от посочените по-горе пороци, поради което е валидно. Съдът е сезиран с редовна искова претенция, основана на разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл., която урежда правото на обезщетение на служителите при незаконно уволнение. Противно на поддържаното от касатора, неотносими към спорния предмет пред административния съд са доводите във връзка с компенсиране на И.Б по реда на Кодекса за социално осигуряване, чрез получаване на обезщетение за безработица, базирани на правилото на чл. 54б, ал. 1 КСО. Съгласно чл. 54е, ал. 1 КСО изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода на полученото обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, определено съгласно нормативен акт, по предвидения в чл. 54е, ал. 3 ред. Разпоредбата не урежда хипотезата на прихващане в производството по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Инвокираните доводи за непълен и неточен анализ на относимите фактически обстоятелства по спора от съда не намират опора в данните по делото. Съдът е положил необходимите процесуални усилия да изясни спора от фактическа и правна страна и въз основа на обективен анализ е достигнал до верен правен резултат. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на съдебното решение. Поради това, същото следва да бъде оставено в сила.
По водене на делото ответната страна И.Б е направила разноски в размер на 800 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане за присъждането им, следва да се присъдят на ответника. Възражението за прекомерност, направено в с. з. от касационния жалбоподател е неоснователно, т. к. преценка на фактическата и правна сложност на спора не показва такава непропорционалност на претендираното възнаграждение, която да обуславя неговото намаляване.
Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 32 от 24.02.2018 г. по адм. дело № 261/2015 г. на Административен съд - Ловеч.
ОСЪЖДА Агенцията за социално подпомагане да заплати на И.Б сумата 800 лв., направени разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.