Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по подадената касационната жалба от Б.А с адрес: [населено място], [адрес], против решение № 130/27.03.2018 г. на Административен съд – Враца /АС/, постановено по адм. д. № 852/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му против заповед за задържане на лице № 621/27.11.2017 г., издадена от П.П– ППД при РУ – Враца към ОД на МВР – Враца, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от Закон за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ е задържан за срок до 24 часа.

С доводи за неправилност на решението поради наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - касаторът претендира отмяна на решението на административния съд.

Ответникът по касационната жалба – полицейски орган П.П – ППД при РУ – Враца към ОД на МВР – Враца – не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения:

Оспореното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е обосновал верен извод за това, че оспорването е допустимо, заповедта за задържане на лицето е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 72, ал. 1 ЗМВР, в изискуемата от разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ЗМВР писмена форма и...