ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4017

гр. София 13.09.2024 година.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 15.05.2024 (петнадесети май две хиляди двадесет и четвърта) година в състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

като разгледа докладваното от съдията Д. Д. частно гражданско дело № 4824 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 2267/07.03.2022 година, подадена от Ж. М. С., срещу разпореждане № 55/25.01.2022 година на Апелативен съд Бургас, постановено по ч. гр. д. № 442/2021 година.

С обжалваното разпореждане е върната подадената от М. К. С., починала в хода на производството и заместена от правоприемника й Ж. М. С., срещу определение № 347/13.10.2021 година на Апелативен съд Бургас, постановено по ч. гр. д. № 442/2021 година, частна жалба с вх. № 6308/05.11.2021 година.

В частната си жалба Ж. М. С. твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, като постановено в противоречие на закона, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като това е довело и до неговата необоснованост. Направено е искане за отмяна на обжалваното разпореждане като делото бъде върнато на Апелативен съд Бургас за надлежното администриране на частната жалба.

С. И. С. е бил уведомен за обжалваното разпореждане на 11.03.2022 година, а частната му жалба срещу него е с вх. № 2267/07.03.2022 година. Предвид на това е спазен предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Жалбата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

При постановяването на обжалваното разпореждане съставът на Апелативен съд Бургас е изложил подробни съображения относно развитието на производството по ч. гр. д. № 442/2021 година по описа на съда. Посочено е, че то е било образувано по молба на М. К. С. по чл. 255 и следващите от ГПК, като е приключило с определение № 347/13.10.2021 година, за което съдът изрично бил посочил, че е окончателно. Независимо от това, М. К. С. била подала срещу него частна жалба с вх. № 6308/05.11.2021 година, адресирана до ВКС, било е наложило да се изиска върнатото вече на предходната инстанция дело-разпореждане от 08.11.2021 година. На 15.11.2021 година в Апелативен съд Бургас било постъпило уведомление от Ж. М. С., че жалбоподателката, която била негова майка е починала на 09.11.2021 година, като към уведомлението бил приложен препис от смъртния й акт. След извършена служебна справка, съдът бил установил, че единствен наследник по закон на починалата жалбоподателка бил синът й Ж. М. С. и го бил конституирал вместо нея по делото. Същият бил напътен да заяви дали поддържа подадената от наследодателката му частна жалба. В отговор на указанията, на 20.01.2022 година, С. бил подал две молби и волеизявление, озаглавено „частна жалба“. Съдът не приемал последното волеизявление за самостоятелна частна жалба, подлежаща на администриране, а считал, че по този начин правоприемникът на М. К. С. изразявал в отговор на дадените му указания, становище по поддържането на подадената на 05.11.2021 година от наследодателката му такава. Служебната проверка за редовност на частната жалба сочела, че същата била недопустима и подлежаща на връщане, като съображенията за това били, че чл. 257, ал. 2, изр. 3. от ГПК изрично сочел, че определението, с което съдът се произнася в производството по молба за определяне на срок при бавност било окончателно. Ако частната жалба се приемела за касационна, предвид посоченото процесуално разрешение, тя следвало да бъде върната като недопустима, на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК, както повелявал чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК. Ако инициираното с нея обжалване се считало за въззивно, т. к. произнасянето на Апелативен съд Бургас с атакуваното в случая определение, бил в отговор на подадена молба (не жалба), връщането би следвало да се счете за дължимо на основание чл. 275, ал.2, във връзка с чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК, защото жалбата била просрочена. Обжалваното определение било постановено на 13.10.2021 година и съобщено на М. К. С. на 18.10.2021 година, а частната жалба против него била подадена на 05.11.2021 година, т. е. извън предвидения в процесуалния закон едноседмичен срок.

Видно от ч. гр. д. № 442/2021 година производството по същото е било образувано по молба вх. № 5266/11.10.2021 година на М. К. С., в качеството й на жалбоподателя по ч. гр. д. № 848/2021 година на Окръжен съд Бургас. С тази молба било поискано от Апелативен съд Бургас за определи на окръжния съд срок не по-дълъг от три дни за извършването на дължимите съдопроизводствени действия по изготвянето на становище, администрирането и изпращането за разглеждане на компетентния за това Апелативен съд Бургас на подадената от С. молба с вх. № 6684/01.10.2021 година съдържаща искане по чл. 255, ал.1 от ГПК. Твърдяло се, че съдията-докладчик по ч. гр. д. № 848/2021 година по описа на БОС необосновано бил забавил извършването на горепосочените действия и необосновано бил задържал тази молба, след като я е уважил частично. С. считала, че срокът по чл. 256, ал. 2 от ГПК важал само за случаите на пълно уважаване на подадената молба за бавност и при незабавно извършване на всички посочени в нея процесуални действия, но не и когато това било осъществено частично. Твърдяла, че така забавилият процеса съд бил нарушил императивни правни норми. Така изложените твърдения квалифицират подадената от С. молба с вх. № 5266/11.10.2021 година като такава по чл. 255, ал. 1 от ГПК, като същата е била разгледана от състава на Апелативен съд Бургас, който е приел, че не следва да я уважава, като определя тридневен срок за администриране и изпращане на предходно подадена молба за бавност от Окръжен съд Бургас със същото съдържание, т. к. по направените от страната по делото искания вече имало произнасяне, с определение от 05.10.2021 година. Затова процесуалната цел на производството по чл. 255 от ГПК-да се осуети необосновано забавяне на процеса, е вече била постигната. Поради това е оставил без уважение подадената от М. К. С. молба с вх. № 5266/11.10.2021 година. Предвид на това определение № 347/13.10.2021 година на Апелативен съд Бургас, постановено по ч. гр. д. № 442/2021 година е такова постановено в производство по чл. 255 и следващите. Затова по силата на чл. 257, ал. 2, изр. 3 от ГПК същото е окончателно и не подлежи на обжалване. За тази необжалваемост е без значение дали определението попада в някоя от хипотезите по чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, доколкото е налице изрична законова разпоредба изключваща възможността за инстанционен контрол на същото. Наред с това обаче постановеното в производството по чл. 255 и следващите от ГПК няма преграждащ характер и не потвърждава такова определение на първоинстанционния съд, поради което не попада в хипотезите на чл. 274, ал. 1, т. 1 и чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, а самото производство не е такова по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК. Същевременно обжалването на това определение не предвидено в изрична законова разпоредба-чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, а обратно изключено е с такава-чл. 257, ал. 2, изр. 3 от ГПК. Поради това подадените срещу такива определения частни жалби са недопустими и не подлежат на разглеждане, независимо от това дали частната жалба се администрира като въззивна или като касационна такава. Различието при такова администриране се изразява в това, кой съд следва да констатира недопустимостта на жалбата. Ако същата бъде определена като частна касационна такава това може да бъде направено от самия администриращ съд-чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК. Такава възможност обаче не е налице в случай, че частната жалба се прецени като въззивна такава-чл. 262, ал. 2, във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което в тези случаи недопустимостта може да се констатира от съда до който жалбата е адресирана. Последното обаче не изключва възможността жалбата да бъде върната на друго основание. Както е констатирал в случая съставът на Апелативен съд Бургас определението е било съобщено на М. К. С. на 18.10.2021 година, а частната жалба е с вх. № 6308/05.11.2021 година, т. е. същата е подадена след изтичането на предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК срок, поради което подлежи на връщане съгласно чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК.

С оглед на горното не са доказани твърдените в частната жалба на Ж. М. С. основания за незаконосъобразност на разпореждане № 55/25.01.2022 година на Апелативен съд Бургас, постановено по ч. гр. д. № 442/2021 година и същото трябва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 55/25.01.2022 година на Апелативен съд Бургас, постановено по ч. гр. д. № 442/2021 година.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.