Производството е по реда на 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на "Т. С." ЕООД срещу решение 9443 от 07.07.2014 г. по адм. д. 16362/2013 г. на Върховния административен съд, Седмо отделение, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу срещу разпоредбите на чл. 61, ал. 1 (ред. ДВ, бр. 94/2013 г., изм. ДВ, бр. 99/2013 г.) и чл. 63, ал. 2, т. 2, б"е" (ред. ДВ, бр. 94/2013 г., изм. ДВ, бр. 99/2013 г.) от Наредба 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, издадена от министъра на икономиката и енергетиката.

Заявяват се касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Излагат се доводи за неправилност на изводите на съда, че чл. 61, ал. 1 от наредбата не противоречи на чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, от стриктното тълкуване на този текст както и съпоставянето му с текста на същата разпоредба на наредбата във варианта преди редакция на разпоредбата e видно, че думите самостоятелно или чрез възлагане на лице" са заменени с думите възмездно от лицето" и избрано от клиентите". Счита се, че след като лицето, извършващо услугата дялово разпределение на топлинна енергия (лице по чл. 139а от ЗЕ) се избира от клиентите - общото събрание на етажната собственост и то ще предоставя услугата на тях, то правната логика сочи, че договорът за тази услуга ще се сключи между тях и съответното лице по чл. 139а от ЗЕ. По оспорването на чл. 63, ал. 2, т. 2, б. е) от Наредбата, в редакцията след изменението, обнародвано в бр. 94 от ДВ се излагат доводи, че тази разпоредба, след изменението си предвижда нови начини за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, като във всички случаи се предвижда начинът да се определя с решение на...