Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на П. И. П. срещу решение № 66 от 07.03.2017 г. по адм. д. № 722/2016 г. на Административен съд В. Т, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу принудителна административна мярка, обективирана в констативен протокол № 3436/19.10.2016, съставен от инспектор ПНП ППС при [фирма] [населено място].

Счита, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи, че липсва нарушение на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗдвП, тъй като нито една от предвидените три хипотези не е налице. Представя експертно решение на ТЕЛК № 0819/01.03.2017 г. Претендира разноски по делото, представя списък на разноските. Ответната страна не е взела становище.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в законоопределения срок на 23.03.2017 г., при връчено съобщение за решението на 09.03.2017 г. Разгледана по същество е основателна.

За да отхвърли подадената жалба съдът е установил, че съгласно констативен протокол № 3436/19.10.2016 г. в 15, 05 ч. е натоварен лек автомобил марка Рено с ДК [рег. номер на МПС], който е бил паркиран на [улица]в [населено място] в нарушение на правилата за паркиране в зона за платено паркиране, в нарушение на разпоредбата на чл. 25 ал. 1 т. 5 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на [населено място]. В констативния акт е записано, че съгласно заповед на кмета на [община] служителите на [фирма] [населено място], в това число и С. П. С., инспектор ПНП ППС имат право да налагат принудителни административни мерки - преместване на паркирано пътно превозно средство.

Съдът посочил, че разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП съдържа три различни хипотези, при наличието, на които законодателят е дал право на компетентните органи да налагат принудителна административна мярка преместване на пътното превозно средство без знанието на собственика : когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; когато превозното средство е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в движението и когато паркираното средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Приел, че в случая е безспорно, че има пътен знак за зона за платено паркиране.

Изложил съображения, че към административната преписка, приета по делото, са приложени констативен протокол с описана фактическа обстановка, цветни снимки, на които ясно се вижда паркираният лек автомобил и от снимковия материал се установява, че процесното ППС е паркирано върху зона за платено паркиране. Обстоятелството, че жалбоподателят е инвалид се установява от Експертно решение № 1398/03.04.2014 година на МОБАЛ [населено място], но не му дава право да паркира в зона за платено паркиране безплатно, което представлява предпоставка по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП за репатриране на процесния лек автомобил. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя, че при налагане на принудителната административна мярка не е посочено коя хипотеза от закона е нарушена, тъй като в констативния протокол ясно е записано, че са нарушени правилата за престой и паркиране в зона за платено паркиране. Решението е неправилно.

По делото е установено, че П. П. е лице с трайно увреждане, което затруднява предвижването му /походка-спастично-паретична/ и е инвалид, с висока степен на намалена работоспособност - 82 % /според приложеното решение на ТЕЛК/. Действително П. е паркирал автомобила си в зона за платено паркиране означена с пътен знак В27, тъй като отредените за инвалиди в зоната две места, са били заети. Превозното средство е било паркирано в нарушение на правилата за движение, но не на място, обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, поради което не е налице пълвата хипотеза на 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, както неправилно е приел съдът. Не са налице и другите две хипотези на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП - да създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В съобщението до жалбоподателя е посочено, че мярката е принудително задържане с техническо средство /скоба/, съгласно чл. 167, ал. 2. В докладната записка на контрольора е записано, че един час след поставяне на скобата е извършено пронудително преместване на автомобила.

Съгласно чл. 50, ал. 2, т. 3 от ППЗДвП, В2, В3, В14, В27 - по отношение на престоя, и В28 - не се отнасят за пътни превозни средства, обслужващи лица, притежаващи документ за инвалидност. От снимковия материал, приет като доказателство по делото се установява, че автомобилът на П. е обозначен като обслужващ инвалид, както и че зад предното стъкло на автомобила е поставено решението на ТЕЛК, издадено за срок до 01.04.2017 г.

Съдът не е обсъдил наведените с жалбата и в съдебно заседание възражения, че съгласно Г. Т, Р. П от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на [населено място], на паркирано на ППС в нарушение на правилата за паркиране в зона за платено паркиране, може да се налага като принудителна мярка единствено принудително задържане чрез използване на техническо средство тип "скоба" /чл. 24, ал. 1 от Наредбата/. Г. Т, Р. В от Наредбата урежда принудителното преместване на неправилно паркирано ППС. От това следва, че Наредбата разграничава паркиране на ППС в нарушение на правилата за паркиране в зона за платено паркиране от неправилно паркирано превозното средство на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата е давала възможност да се нарежда преместването на ППС на охраняем паркинг без да се уведомява водача на задържано със скоба ППС в зона за платено паркиране повече от 1 час, но тази разпоредба е отменена с решение № 1322/20.11.2014 г. на Общински съвет - В. Т.

Обжалваното съдебно решение следва да се отмени като неправилно, а на жалбоподателя да се присъдят претендираните разноски в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение за касационната инстанция и 5 лв. държавна такса и за първата инстанция - адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. и 10 лв. внесена държавна такса.

Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 66 от 07.03.2017 г. по адм. д. № 722/2016 г. на Административен съд В. Т и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТМЕНЯ по жалба на П. И. П. принудителна административна мярка, обективирана в констативен протокол № 3436/19.10.2016, съставен от инспектор ПНП ППС при [фирма] [населено място].

О. [] да заплати на П. И. П. разноски по делото за касационното производство в размер на 405 лв. и за първоинстанционното производство в размер на 310 лв. Решението не подлежи на обжалване.