Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на К. Ф. М. от [населено място], [община], област Ш., чрез пълномощника му адв. В. А. Д., срещу решение № 69 от 26 юли 2017 год., постановено по адм. дело № 129/2017 год., по описа на Административен съд – Шумен, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД – 140 от 29 март 2017 год. на кмета на община Х. и е осъден да заплати по набирателната сметка на Административен съд – Шумен сум в размер на 256, 00 лв. (двеста петдесет и шест лева), представляваща дължимо възнаграждение за изготвена съдебна експертиза.

В касационната жалба се релевират оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Моли за отмяна на атакуваното решение и присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ответникът – кметът на община Х., чрез адв. Г. е изразил становище за неоснователност на касационната жалба, в писмен отговор от 31 август 2017 год. В него е посочил, че претендира и направените пред настоящата съдебна инстанция разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Производството пред Административен съд Шумен е образувано по жалба на К. Ф. М. срещу заповед № РД – 140 от 29 март 2017 год. на кмета на община Х., с която на осн. чл. 195, ал. 6 от ЗУТ и чл. 195, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ му е наредено, в качеството на собственик, съгласно нотариален акт № 97, т. II, дело...