Производството е по реда на чл. 58, във връзка с чл. 88 от Изборния кодекс (ИК) и чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалбата на В. Д. В. и Инициативен комитет за издигането му за кмет на [община] за участие в изборите за кмет на 20.05.2018 г., в състав и представляван от: Г. М. Г., М. И. В. и М. С. М., подадена срещу решение № 5036-МИ/26.04.2018 г. на Централната избирателна комисия (ЦИК, Комисията) - "решение за отхвърляне по смисъла на чл. 53, ал. 4, изр. второ ИК". Жалбоподателите считат решението за незаконосъобразно предвид липсата на фактическо и правно основание за направените от част от членовете на комисията, изрични изводи за неоснователността на оспорването на решение № 139-МИ/24.04.2018 г. на Общинска избирателна комисия (ОИК)-[населено място]. Твърдят, че не е съобразена липсата на основание за постановяване на обективирания в последното отказ за регистрация при условията на чл. 87, ал. 1, т. 14 във връзка с чл. 413 и чл. 417 ИК, доколкото от кандидата са изпълнени всички изисквания на чл. 414, ал. 1, 2 и 3 ИК и решение № 1632-МИ/31.08.2015 г. на ЦИК за регистрация на кандидатските листи в изборите за кметове на 20.05.2018 г. Отбелязано е, че В. Д. В. е действащ обшински съветник, а не кандидат за такъв на предстоящите частични избори. По изложените в тази връзка подробни съображения се претендира отмяната на атакуваното решение на ЦИК и оспореното пред нея решение на ОИК-[населено място]. В открито съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на В. В. - адвокат М..

Ответникът - Централна избирателна комисия, не изразява становище по жалбата.

Върховният административен съд, в настоящия състав приема жалбата за допустима, като подадена от надлежни страни в законоустановения срок, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения:

Решение № 5036-МИ/26.04.2018 г. на ЦИК е постановено по оспорването от жалбоподателите в настоящото производство на решение № 139-МИ/24.04.2018 г. на ОИК-[населено място], с което е отказана регистрацията на В. Д. В. като независим кандидат за кмет на [община] при условията на чл. 85, ал. 4, предложение второ от Изборния кодекс. П. обсъждането в подкрепа на отказа са изложени мотиви, че горепосоченото лице е действащ общински съветник, избран в произведените на 25.10.2015 г. местни избори от кандидатската листа на местна коалиция „[ПП]“, поради което е налице пречка по смисъла на чл. 413, ал. 1, 2 и 3 ИК и раздел трети, т. 7 и 8 от решение № 3410/23.08.2016 г. на ЦИК, според които кандидат за кмет от инициативен комитет не може да бъде кандидат за общински съветник от кандидатска листа на партия, коалиция или местна коалиция. Предвид данните по преписката, в т. ч. мотивите на решението на ЦИК, при проведеното гласуване, "за" предложеното от докладчика уважаване на жалбата са гласували осем членове на комисията, а "против" – девет. Тъй като и при гласуването на останалите направени в хода на обсъжданията, предложения за постановяване на решение по жалбата, не е постигнато необходимото мнозинство от две трети от гласовете на присъствалите на заседанието общо 17 членове на ЦИК, е формулиран отхвърлителен диспозитив в хипотезата на чл. 53, ал. 4, изр. 2 и чл. 88, ал. 1 от Изборния кодекс.

Централната избирателна комисия е независим държавен орган, чиито членове се назначават по предложение на парламентарно представените партии и коалиции, а при определени условия - от партии и коалиции, които не са парламентарно представени и действат като независими членове на колективен административен орган, на когото е възложена отговорността за подготовката и произвеждането на прозрачни, демократични и честни избори. Решенията, които ЦИК постановява, са актове на колективен административен орган, а не на докладчика по преписката, а оттам и когато комисията не е събрала необходимото мнозинство (две трети от присъстващите членове) по подложен на гласуване проект за решение по жалба, в актуалната съдебна практика се счита, че е налице решение за отхвърляне по смисъла на чл. 53, ал. 4, изречение второ ИК, на жалбата, с която ЦИК е сезирана. Това наред с правилото на изречение последно от горепосочената разпоредба в действащата й редакция, налага извода, че дължимата в случая преценка на законосъобразността на атакуваното решение на ЦИК се свежда до разрешаване на спора по същество относно законосъобразността на решение № 139-МИ/24.04.2018 г. на ОИК-[населено място].

В тази връзка настоящият състав взе предвид, че видно от документите по делото обжалваното пред ЦИК решение на ОИК-[населено място] е издадено по предложение № 2/20.04.2018 г. (по приложение № 59-МИ от изборните книжа), на инициативен комитет за регистрацията на В. Д. В. като независим кандидат за кмет в [община], за участие в изборите за кмет на 20.05.2018 г. Между страните липсва спор относно обстоятелството, отчетено по данни от протокол № 4/24.04.2018 г., съставен за проведеното заседание от ОИК-[населено място], а именно - че В. Д. В. е действащ общински съветник в Общински съвет-[населено място], избран след произведените на 25.10.2015 г. местни избори от кандидатската листа на местна коалиция "[ПП]". При тези данни ОИК-[населено място] е постановила отказ за регистрация в хипотезата на чл. 85, ал. 4, предложение второ ИК - поради липсата на мнозинство от две трети от гласовете на присъстващите общо десет членове на ОИК. Противно обаче на изложеното в мотивите на атакуваното решение на последната комисия, Изборният кодекс и цитираните в него решения на ЦИК, приложени към преписката по делото, не обективират забрана за участието на действащ общински съветник, избран от листата на местна коалиция на предходно проведени избори, като независим кандидат за кмет в същия изборен район, предложен от инициативен комитет. В подкрепа на този извод е и правилото на чл. 30, ал. 4, т. 4 ЗМСМА, според което сред казуистично уредените случаи на предсрочно прекратяване на възникнали вече пълномощия на общински съветник попада и този на избора му за кмет. Следователно, само на това основание атакуваното пред ЦИК решение на ОИК, като издадено в противоречие с приложимия материален закон е следвало да бъде отменено като незаконосъобразно. Предвид изложеното съдът приема, че неправилно като краен резултат се явява и издаденото по жалбата срещу решението на ОИК от 24.04.2018 г., отхвърлително решение на ЦИК. Поради това жалбата, подадена пред ВАС срещу това решение, като основателна следва да бъде уважена. При отмяната на атакуваното решение на ЦИК, от съда следва да бъде постановен нов акт по съществото на спора пред тази комисия, с който решение № 139-МИ/24.04.2018 г. на ОИК-[населено място] също да бъде отменено като незаконосъобразно, а преписката – върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение.

Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5036-МИ/26.04.2018 г. на Централната избирателна комисия И В. Т. П.: ОТМЕНЯ решение № 139-МИ/24.04.2018 г. на Общинска избирателна комисия-[населено място] и ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. Решението е окончателно.