Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. В., в качеството му на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури - София, чрез пълномощника му юрк. Е. И. и по касационна жалба, подадена от И. К. И. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Ст. К., срещу Решение № 469 от 21.12.2016 г., постановено по адм. дело № 557/2016 г. от Административен съд Враца с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество.

В съдебно заседание касационните жалбоподатели не се явяват и не се представляват. Представени са писмени бележки от адв. Ст. К., ведно с договор за правна защита и съдействие и списък на направените от И. И. разноски за производството пред касационната инстанция, които претенидра.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Пред първостепенния съд И. И. е предявил иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, срещу Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – София (ИАРА), с който е претендирал да бъде осъдена да му заплати обезщетение за понесени имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи уговореното и заплатено на адвокат възнаграждение за процесуално представителство пред съда при оспорването на наказателно постановление (НП) № 57 от 13.09.2013 г., издадено от началник сектор “Рибарство и контрол“ [населено място] – ИАРА, с което на г-н И. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лева, за нарушение на чл. 32, ал. 1 от ЗРА.

В административно-исковото производство Съдът е установил, че с Решение № 367 от 18.12.2013 г., постановено по НАХД № 541/2013 г. по описа...