ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3499
гр. София, 23.12.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав: Председател:Емилия Василева
Членове: Анна Баева
Зорница Хайдукова
като разгледа докладваното от Е. В. К. търговско дело № 20238002901857 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника Столична община, гр. София чрез процесуален представител старши юрисконсулт Ц. З. срещу решение № 350 от 06.06.2023 г. по в. т. дело № 816/2022 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав, с което е потвърдено решение № 671 от 06.06.2022 г. по т. дело № 1199/2021 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-1 състав в осъдителната част и Столична община е осъдена да заплати на „МТК Гроуп“ ООД сума в размер 4 000 лв. – направени разноски във въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт Столична община е осъдена да заплати на „МТК Гроуп“ ООД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 367 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: сума в размер 44 558,35 лв. с ДДС, представляваща допълнително възнаграждение в размер 2,5% върху вече заплатеното от ответника за месец ноември 2018 г., дължимо на основание чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора за извършване на обществен превоз № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба 29.06.2021 г. до окончателното изплащане; сума в размер на 11 486,15 лв., представляваща мораторна лихва за забава в плащането на сумата за главница за периода от 15.12.2018 г. до 29.06.2021 г.; сума в размер 44 077,07 лв. с ДДС, представляваща допълнително възнаграждение в размер 2,5% върху вече заплатеното от ответника за месец декември 2018 г., дължимо на основание чл. 5, ал. 4, т. 2 от същия договор, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба 29.06.2021 г. до окончателното изплащане; сума в размер 10 982,54 лв., представляваща мораторна лихва за забава в плащането на сумата за главница за периода от 15.01.2019 г. до 29.06.2021 г.; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 7 369,18 лв., представляваща направени разноски по делото, съобразно уважената част от исковете.
Касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост по следните съображения: 1. Нарушение на чл. 20 и чл. 20а, ал. 2 ЗЗД
1.1. неправилно тълкуване на чл. 5, ал. 4, т. 3 от договора по отношение на израза „мотивирано писмено предложение за преговори“; 1.2. неправилно тълкуване на клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора по отношение на израза „страните по настоящия договор се задължават да проведат добросъвестно преговори за уточняване на промяна във възнаграждението на километър“:
1.3. неправилно тълкуване на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора по отношение на понятието „ГСМ“
1.4. неправилно тълкуване на клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 и чл. 5, ал. 2 от договора по отношение на лихвата за забава;
2. Противоречие с императивна правна норма:
2.1. Относно нищожността на клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД поради противоречие със закона; 2.2. Относно нищожността на клаузата на чл. 5, ал. 4, т.2 от договора на основание чл. 26. ал. 1, предл. 3 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави: 3. решението е неправилно поради противоречие с чл. 6, ал. 2 ГПК – в исковата молба и до края на съдебното производство ищецът поддържа, че промяната на цената на ГСМ с повече от 20% по смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора следва да се изчислява съгласно решенията на КЕВР за съответния период по отношение на цената на природен газ и съгласно данните на НСИ за цената на смазочните материали, докато въззивният съд приема, че исковата претенция е основателна, но въз основа на изчисленията на цената на природния газ съгласно данните на НСИ.
4. Решението е неправилно поради липса на мотиви във връзка с възраженията във въззивната жалба.
В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като съдебният състав се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност: 1. Въпроси, свързани с приложението на чл. 20 ЗЗД: До къде се простира възможността на съда да тълкува договорите по реда на чл. 20 ЗЗД и може ли при извършването на това тълкуване да се променя действителната воля на страните?
Допустимо ли е по пътя на тълкуването решаващият състав на съда да създава права за една от страните, които страните не са уговаряли в договора? Допустимо ли е тълкуване на клаузите от договора в противоречие с целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността? Противоречие с решение № 60169/28.01.2022 г. по т. д. № 2012/2020 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 162/29.01.2019 г. по гр. д. № 10/2018 г. на ВКС, ГК, I г. о. и решение № 16/28.02.2013 г. по т. д. № 218/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о.
2. Въпрос, свързан с прилагането на императивната правна норма: Следва ли съдът да се произнесе служебно в мотивите на своето решение относно нищожността на клауза от договора от значение за решаване на правния спор, когато по делото са събрани безспорни доказателства във връзка с нищожността на клаузата? – противоречие с Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС. 3. Въпрос, свързан с прилагането на чл. 6, ал. 2 ГПК: Обвързан ли е съдът от изложеното в исковата молба при постановяване на своето решение? – противоречие с решение № 127/10.01.2018 г. по гр. д. № 679/2017 г. на ВКС, ГК, II г. о. и решение № 60124/28.10.2021 г. по т. д. № 1425/2020 г. на ВКС, ТК, II т. о.
4. Въпрос, свързан с прилагането на чл. 236, ал. 2 ГПК: Следва ли решаващият състав на съда при постановяване на своето решение да изложи собствени мотиви по спора и да се произнесе по всички възражения, очертани с въззивната жалба? – противоречие с решение № 65/30.07.2019 г. по т. д. № 183/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о„ решение № 60301/17.01.2022 г. по гр. д. № 479/2021 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 47/19.06.2019 г. по гр. д. № 1012/2018 г. на ВКС, ГК, II г. о. и решение № 59/14.04.2015 г. по гр. д. № 4190/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о.
Оветникът „МТК Гроуп“ ООД, гр. София /ищец в първоинстанционното производствою/ чрез процесуален представител адвокат Н. Н. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение в обжалваната от Столична община част като постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила и обоснованост. Подробни съображения излага в представената след срока за отговор писмена защита.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК.
Въз основа на заповед № РД-09-05-3320/06.08.2008 г. на кмета на Столична община, издадена в изпълнение на решение № 610 по протокол № 112/28.06.2007 г. на Столичен общински съвет, заповед № РД-09- 3876/07.10.2008 г. на кмета на Столична община и договор № САО16-ДГ56- 1196/02.12.2016 г. въззивният съд е установил, че между страните е възникнало правоотношение на основание сключен между тях договор за извършване на обществен превоз, с който страните са постигнали съгласие „МТК Гроуп‘‘ ООД да извършва обществен превоз по основни градски автобусни линии № № 12, 18, 20, 21/22, 23, 24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската транспортна схема на Столична община съгласно приети есплоатационни планове и с 60 броя новопроизведени автобуси, описани в Приложение Б към договора, а Столична община се е задължила да заплаща за извършения превоз възнаграждение в размер 3 лв. на километър без ДДС на база действително изминалите километри маршрутен пробег по разписание, съгласно Приложение А, въз основа на отчетите за изпълнение във форма, съгласно приложение Д „Методика за отчитане и окачествяване на транспортната задача“ - неразделна част от договора.
Констатирал е наличието на уговорка възнаграждението за извършен превоз да се заплаща на изпълнителя за текущия месец авансово в размер на 30% от дължимите за определения пробег до 15-то число на текущия месец, а останалата част - до 14-то число на следващия месец /чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от договора/. Анализирал е клаузите на чл. 5, ал. 4, т. 2 и т. 3 от договора, установяващи договорените механизъм и предпоставки за промяна на цената на извършения превоз: при натрупана инфлация, респективно дефлация в размер на 5% съгласно данните на Националния статистически институт /НСИ/ спрямо месеца на подписване на настоящия договор; при промяна на цената на гориво-смазочните материали /ГСМ/ с повече от 20% съгласно данните на НСИ спрямо цената към датата на подписване на договора; добросъвестно провеждане на преговори за уточняване на промяна във възнаграждението на километър маршрутен пробег със стойност 5% спрямо стойността по чл. 5, ал. 1; при непостигане на съгласие при преговорите възнаграждението за километър маршрутен пробег се променя с 2,5%. Съдебният състав е обсъдил заключението на допуснатата в първоинстанционното производство съдебноикономическа експертиза и въз основа на него е приел за установено, че увеличеното възнаграждение на километър пробег за месец ноември 2018 г. с 5% на основание чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора възлиза на 3,15 лв. без ДДС или 3,78 лв. с ДДС, съобразно което и при общ фактуриран от превозвача общ пробег през м. ноември 2018 г. от 495 092,755 км разликата между фактурираната стойност по цена 31,60 лв. с ДДС и изчислената стойност по увеличената цена от 3,78 лв. с ДДС възлиза на 89 116,70 лв., а за м. декември 2018 г. увеличеното възнаграждение на километър пробег с 5% на основание чл. 5, ал. 4 , т. 2 от договора възлиза на 3,15 лв. без ДДС или на 3,78 лв с ДДС, съобразно което и при общ фактуриран от превозвача пробег за м. декември 2018 г. от 489 745,263 км разликата между фактурираната стойност по цена от 3,60 лв. с ДДС и изчислената стойност по увеличената цена от 3,78 лв. с ДДС възлиза на 88 154,15 лв. След съпоставяне на данните на НСИ за процентното увеличение на цената на природния газ през релевантния за спора период въззивният съд е счел за доказано настъпилото по време на действие на договора увеличение на цената на природния газ за крайни потребители за периода ноември - декември 2018 г. спрямо цените през периода юли - декември 2016 г. с повече от 40% . Въззивната инстанция е изложила съображения, че доколкото цената на ГСМ се формира от сбора на цената от всеки един от двата компонента - това на горивото и съответно на смазочните материали, то промяната на цената на един от двата компонента води до промяна на общата цена на ГСМ, а промяната на последната е релевантна за преценката относно наличието на основание за актуализация на договорената превозна цена. Посочила е, че за да е налице промяна на цената на превоза, е достатъчно да е настъпила промяна или на цената на двата компонента, или на цената само на един от тях и съответно тази промяна да надхвърля предвидените в договора 20% . Във въззивното решение е прието, че не са налице данни между страните да са проведени предвидените в чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора преговори за индексиране на цената – на 28.09.2017 г. е постъпило в Столична община предложение от „МТК Гроуп“ ООД за провеждане на преговори по реда на чл. 5, ал. 2 и т. 3 от договора с оглед настъпила промяна на цената на природния газ, но не е установено провеждане на преговори, а относно второто предложение от „МТК Гроуп“ ООД липсват данни относно момента на неговото получаване и за провеждане на преговори и постигане на писмено споразумение във връзка с исканата актуализация.
Въззивната инстанция е обсъдила и събраните във въззивното производство доказателства - предложение от „МТК Гроуп“ ООД до Столична община за провеждане на преговори по реда на чл. 5, ал. 4, т. 2 и 3 от договора, входирано в Столична община на 26.05.2022 г.; писмо на Столична община от 27.05.2022 г. до ищеца; доклад на работна група за даване на съгласие за сключване на споразумение между Столична община и „МТК Гроуп“ ООД във връзка с цената на превоза, възложен с процесния договор; решение на Столичния общински съвет № 607/21.07.2022 г. за утвърждаване на проект на споразумение между Столична община и „МТК Гроуп“ ООД; допълнително споразумение от 22.08.2022 г., сключено между Столична община и „ МТК Гроуп“ ООД, с което е изменена редакцията на чл. 5, ал. 1 от договора, считано от 01.08.2022 г., постигнато е съгласие за отмяна на действието на разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от договора, считано от 24.00 ч. на 31.07.2022 г., и са договорени нови текстове на чл. 5 и чл. 6 от договора.
Въз основа на установените факти и изложени съображения въззивният съд е направил извод за наличие на предвидените в чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора предпоставки за еднократно индексиране с 2,5% на първоначално договореното възнаграждение за осъществен обществен превоз за м. ноември 2018 г. и м. декември 2018 г., при което неизплатеното допълнително възнаграждение за м. ноември 2018 г. възлиза на сумата от 44 558,35 лв. с ДДС, а за м. декември 2018 г. - в размер на 44 077,07 лв. с ДДС. За да стигне до този извод, съдебният състав е тълкувал клаузите на чл. 5, ал. 4, т. 2 и чл. 5, ал. 4, т. 3 от договора съобразно чл. 20 ЗЗД и е приел, че настъпване на условието по чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора е основание превозвачът да претендира индексация на определената в чл. 5, ал. 1 от договора цена на километър маршрутен пробег като размерът на индексацията е поставен в зависимост от това дали страните в резултат на проведени преговори са постигнали споразумение относно този размер или не. При постигнато споразумение размерът на индексацията би могъл да достигне до посочените в договора 5%, докато при непостигнато споразумение възнаграждението се индексира автоматично с посочените от страните 2,5%, без да е необходимо ново писмено споразумение. Поради това, че в конкретния случай не се твърди и не се установява между страните в резултат на проведени преговори да е постигнато и подписано споразумение по чл. 5, ал. 4, т. 3 за актуализация на цената за възложения за м. ноември и м. декември 2018 г. обществен превоз със стойност до 5% спрямо стойността по чл. 5, ал. 1 от договора, е прието, че тази цена се индексира автоматично с 2,5 %.
Доводите на превозвача за договореност на индексирането на възнаграждението с 2,5% при всяка промяна на цената на ГСМ с повече от 20% до края на договора са приети за неоснователни по следните съображения: липсва изрична уговорка в сочения от превозвача смисъл; наличие на такава не може да се изведе при тълкуване на съдържанието на клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора; изложеното от превозвача разбиране е в противовес на целта на индексацията на превозната цена относно конкретните месеци; чрез еднократното индексиране тази цел е постигната - ще бъдат преодолени негативните последици за превозвача от промяната в икономическите условия, в случая от увеличението на цената на ГМС за процесните месеци и ще бъде постигната еквивалентност на насрещните престации по договора.
Относно обезщетението за забава съдебният състав е посочил, че индексираният размер на възнаграждението на превозвача съставлява част от договореното възнаграждение, поради което същото е дължимо в уговорените в чл. 5, ал. 2 от договора срокове - до 14-то число на следващия месец.
Доколкото в договора е определен срок за изпълнение на задължението, длъжникът е изпаднал в забава след изтичането му съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Като неоснователни са преценени и доводите, че лихва не следва да се начислява върху ДДС по съображения, че се касае за неизпълнение на парично задължение, което е формирано от възнаграждението на превозвача, индексацията върху него от 2,5% и начисления дължим ДДС, поради което последиците от неизпълнението на цялото задължение, включително и лихвите за забавено изпълнение се дължат и върху включващия се като дължима сума ДДС.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Преценката за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по посочения от касатора правен въпрос се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посочените от касатора в т. 1 от изложението три правни въпроса, свързани с приложението на чл. 20 ЗЗД, са от значение за изхода на спора с оглед осъщественото от решаващия съд тълкуване на договора, по повод на което са основните оплаквания на касатора. Доводът за допускане на касационно обжалване на решението на въззивната инстанция по тези въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като същите не са разрешени в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС, както и в служебно известните на настоящия съдебен състав решение № 60079/19.01.2022 г. по т. д. № 105/2020 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 50/30.07.2019 г. по т. д. № 1883/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 52/10.06.2020 г. по т. д. № 920/2019 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 46/07.03.2018 г. по гр. д. № 2489/2017 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и други съдебни актове. Съгласно константната съдебна практика, когато е налице съмнение, неяснота или двусмисленост по установените в договора клаузи, при тълкуването на договора трябва да се търси действителната обща воля на страните, като отделните договорни клаузи следва да се тълкуват в тяхната връзка помежду им, предвид систематичното им място в договора, съобразно смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. При всяко тълкуване съдът е задължен да изясни само изявената воля на страните, а не предполагаемата воля и не може да подменя нейното съдържание.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е констатирал, че за разрешаване на спора по делото е необходимо изясняване на действителното съдържание на клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от процесния договор, с която страните са уговорили възможност за последваща промяна на първоначалната цена по чл. 5, ал. 1 при настъпване на определени условия в периода на действие на договора. С цел изясняване на действителната воля на страните в клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 съдебният състав е тълкувал посочената клауза отделно и във връзка с клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 3, относима към механизма на промяна на възнаграждението в случай на настъпване на условията по т. 2, и като е отчел целта на договора, е формирал извод, че постигнатото от страните съгласие при сключване на договора е възнаграждението да се индексира автоматично с минимален размер от 2,5 % в случай на настъпила промяна в цената на ГСМ с повече от 20 % и непровеждане на преговори за уточняване на индексираното възнаграждение, а при претендирано от изпълнителя увеличение с повече от 2,5 % промяната да настъпи само при условие, че страните се споразумеят за това.
Извършеното от въззивния съд тълкуване е съобразено с практиката на ВКС относно критериите по чл. 20 ЗЗД. Доводите на касатора за неправилно приложение на чл. 20 ЗЗД са относими към правилността на решението и са извън предмета на производството по чл. 288 ГПК.
Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос „следва ли съдът да се произнесе служебно в мотивите на своето решение относно нищожността на клауза от договора от значение за решаване на правния спор, когато по делото са събрани безспорни доказателства във връзка с нищожността на клаузата“ не обуславя извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не е налице допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно задължителната практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В конкретния случай, предвид съдържанието на договора и събраните по делото доказателства, не се е налагало служебно произнасяне относно действителността на клаузата на чл. чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора.
Въпросът „обвързан ли е съдът от изложеното в исковата молба при постановяване на своето решение“ е поставен във връзка с оплакването, че въззивният съд е решил делото в нарушение на диспозитивното начало - в исковата молба и до края на съдебното производство ищецът поддържа, че промяната на цената на ГСМ с повече от 20% по смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора следва да се изчислява съгласно решенията на КЕВР, докато въззивният съд, вместо да отхвърли иска, е приел, че меродавни при изчисляване на промяната в цената на ГСМ са данните на НСИ. Този въпрос е относим към допустимостта на въззивното решение и не е решен в противоречие с константната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 1/10.11.1985 г., т. 9, цитираните от касатора решения и множество други решения на ВКС. Едно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Съдът дължи произнасяне и защита само в рамките на заявеното искане и по начина, който е поискан от ищеца. Когато съдът се е произнесъл по непредявен иск 10
постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно. Въззивното решение е недопустимо и когато въззивната инстанция се е произнесла по непредявена или недопустима въззивна жалба, например при подаване след преклузивния срок или от ненадлежна страна, както и когато не е поправена в срок в случай на нередовност или ако въззивната жалба е оттеглена. В настоящия случай въззивната инстанция се е произнесла по допустима въззивна жалба, допустим иск, предявен от надлежна страна срещу процесуалнолегитимирани ответници, не е била десезирана, поради което въззивното решение е допустимо. Преценката дали промяната на цената на ГСМ следва да се извърши съгласно решенията на КЕВР или данните на НСИ касае правилността, а не допустимостта на въззивното решение. Въпросът, свързан с прилагането на чл. 236, ал. 2 ГПК, а именно „следва ли решаващият състав на съда при постановяване на своето решение да изложи собствени мотиви по спора и да се произнесе по всички възражения, очертани с въззивната жалба“ е обвързан с оплакванията за неизлагане на мотиви относно необходимостта за преценката за наличие на предпоставките на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора, неизлагане на мотиви защо съдът приема за меродавни за индексирането на цената по договора за м. ноември и декември 2018 г. данните на НСИ, а не цените на природния газ, определени от КЕВР, по които ищецът е купувал природен газ за процесния период, неизлагане на мотиви и във връзка с възраженията, че независимо от клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора, компетентен орган, който определя цената на природния газ съгласно Закона за енергетиката е КЕВР и процентът на увеличение/намаление на цената на природен газ за съответен месец следва да се изчислява въз основа именно на решенията на КЕВР. Настоящият съдебен състав счита, че посоченият от касатора процесуалноправен въпрос не е решен в противоречие с константната практика на ВКС, тъй като въззивният съд предвид посочените в жалбата основания съгласно чл. 269 ГПК е обсъдил относимите към спорните факти доказателства, възражения и доводи на страните. Въззивният съд подробно е изложил съображения относно преценката си за дължимостта на претендираното увеличение на цената на автобусния превоз по чл. 5, ал. 4, т. 2 от сключения между страните договор за процесния период, като е обсъдил доводите и възраженията на страните, както 11
и събраните доказателства по делото.
Неоснователен е и релевираният довод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Обжалваният въззивен съдебен акт не е очевидно неправилен, тъй като не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване на това основание.
Поради липса на твърдените от касатора предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. Предвид изхода на спора разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът трябва да бъде осъден да заплати на ответника по касационната жалба /ищец/ направените от последния разноски за касационното производство по касационната жалба на Столична община в размер 4 000 лв., представляващи 12
платено адвокатско възнаграждение. Останалата част от платеното адвокатско възнаграждение, т. е. разликата над 4 000 лв. до 8 000 лв. не се дължи, тъй като представлява възнаграждение за изготвяне, подписване и защита по касационната жалба на „МТК Гроуп“ ООД, която е оттеглена, поради което касационното производство по тази жалба е прекратено с определение № 881 от 10.04.2024 г. по т. дело № 1857/2023 г. на ВКС, ТК, Второ отделение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 350 от 06.06.2023 г. по в. т. дело № 816/2022 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав в частта, с която е потвърдено решение № 671 от 06.06.2022 г. по т. дело № 1199/2021 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-1 състав в осъдителната част и Столична община е осъдена да заплати на „МТК Гроуп“ ООД сума в размер 4 000 лв. – направени разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ 000696327, гр. София, ул. „Московска“ № 33 да заплати на „МТК Гроуп“ ООД, ЕИК 121538055, гр. София, бул. „Витоша“ № 150, ет. 1 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 4 000 лв. /четири хиляди лева/ - платено адвокатско възнаграждение за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
13