Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Р. Е. Б. срещу решение № 2330 от 7.12.2016 г. по адм. д. № 1491/2016 г. на Административен съд Пловдив, с което отхвърлена подадената от него жалба срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 282/06.04.2016 г., издаден от гл. инспектор в отдел “Събиране и контрол” на Дирекция “Местни данъци и такси” при О. П, потвърден с решение № 10/02.06.2016 г. на директора на Дирекция “Местни данъци и такси” при О. П относно установени задължения за данък върху недвижими имоти за 2015 г. в размер на 289, 34 лв., ведно със законните лихви в размер на 17, 58 лв. и такса за битови отпадъци за 2015 г. в размер на 610, 84 лв., ведно със законните лихви в размер на 37, 14 лв.

Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила - неправилна преценка на събраните доказателства и необоснованост. Счита, че съдът е тълкувал разширително ЗМДТ като приел, че дължи данък недижими имоти и такса битови отпадъци за имота през 2015, тъй като въпреки, че е строеж по смисъла на ЗУТ не представлява нова сграда. Неправилно съдът приложил закона, като приел, че след като съгласно чл. 14 от ЗМДТ предмет на облагане са новопостроени сгради и доколкото имота не представлява нова сграда, подлежи на облагане и за времето когато има статут на строеж при извършвано преустройство. За целите на ЗМДТ не следва да се променя статута на имота като строеж. Строежите не подлежат на облагане с ДНИ и ТБО, а стават обект на облагане след издаване на разрешение за ползване, респ. след началото на ползването им, ако предхожда момента на издаване на разрешението за ползване и въвеждането в експлоатация. В случая...