Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Касационният жалбоподател С. В. П. от [населено място], обжалва Решение №1737 от 25.10.2017 г. постановено по адм. дело № 785/2017 г. по описа на Административен съд Бургас, в частта, в която съдът е потвърдил Решение изх.№1012-02-43#1/10.03.17 г. на директор на ТП на НОИ - Бургас, ведно с Разпореждане изх.№ 1019-02-1570#1 от 07.02.2017 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване” към ТП на НОИ - Бургас относно отказа за зачитане на трудовия стаж на лицето от съответната категория труд, за периодите от 25.01.1999г. до 01.11.2005 г. и от 05.03.2007г. до 01.07.2008 г., както и в частта относно размера на присъдените разноски на жалбоподателя. Счита, че обжалваният съдебен акт в тази част е неправилен и незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалното право. Моли съдът да отмени решението на Административен съд Бургас в обжалваните части, вкл. и относно присъдените съдебни разноски. Претендира да му се заплатят разноските за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация по жалбата на С. В. П. – директорът на ТП на НОИ –Бургас не изразява становище по делото.

Касационният жалбоподател – директорът на ТП на НОИ –Бургас, обжалва Решение №1737 от 25.10.2017 г. постановено по адм. дело № 785/2017 г. по описа на Административен съд Бургас, в частта, в която съдът е отменил Решение № 1012-02-43# 1/10.03.2017 г., на директора на ТП на НОИ - Бургас, с което е потвърдено Разпореждане № 1019-02-157#1 от 07.02.2017 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Бургас, с което е отказано изменение на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на С. В. П. относно периодите 30.07.l979 г. – 10.12.1980 г. и 07.06.1982 г. - 31.05.1991 г. Изтъква, че за тези периоди първоинстанционният административен съд незаконосъобразно е приел, че съществуват безспорни писмени доказателства, че на С. В. П. е заплащано допълнително възнаграждение за полагане на подземен труд и при по – лоши условия на труд, поради което следва да се приложи чл. 104, ал. 3 от КСО. Според касационния жалбоподател – директор на ТП на НОИ – Бургас, законодателят е разграничил и определил съобразно тежестта, вредността, продължителността на работа под земята, длъжностите на подземните работници в различни точки и букви от Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране, както и Постановление № 40/1968г. на Министерския съвет. Тези на ръководна и ИТР работа до началник на рудник законодателят е отнесъл в т. 4“в“,“г“,“д“ от Постановление № 40/1968г. на Министерския съвет. За периодите 30.07.l979 г. – 10.12.1980 г. и 07.06.1982 г. - 31.05.1991 г. С. П. не е бил преобладаващо под земята, за да се зачетат като време, през което лицето е полагало труд от първа категория. М. В административен съд да отмени решението на Административен съд Бургас в обжалваните от касационния жалбоподател части.

Ответникът по касационната жалба на директора на ТП на НОИ – Бургас, С. В. П. чрез адв. Ч. излага становище за неоснователност на касационната жалба на директора и сочи, че не са налице касационните основания за отмяна на решението в обжалваните от него части.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби, а решението на първоинстанционния административен съд като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, като взе предвид изложеното в касационните жалби и данните по делото, констатира следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт в обжалваните части е неблагоприятен, поради което са допустими.

Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни по следните съображения: По касационната жалба на С. В. П.:

Касаторът С. В. П. от [населено място], обжалва Решение №1737 от 25.10.2017 г. постановено по адм. дело № 785/2017 г. по описа на Административен съд Бургас, в частта, в която съдът е оставил сила Решение изх.№1012-02-43#1/10.03.17 г. на директор на ТП на НОИ - Бургас, ведно с потвърденото Разпореждане изх.№ 1019-02-1570#1 от 07.02.2017 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване” към ТП на НОИ - Бургас относно отказа за зачитане на трудовия стаж за периодите от 25.01.1999г. до 01.11.2005 г. и от 05.03.2007г. до 01.07.2008 г., като положен при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО, както и в частта относно размера на присъдените разноски на жалбоподателя.

Първоинстанционният съд правилно приема, че решението на директора на ТП на НОИ - Бургас в оспорените от С. П. части е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Решението на Административен съд Бургас е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства, които установяват правнорелевантите за делото факти.

От фактическа страна е прието, че директорът на ТП на НОИ - Бургас е бил сезиран с искане по чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО, ред. ДВ бр. 100 от 01.01.2011 г, за изменение на определения вече размер на пенсията на С. П.. Първоинстанционният съд е извършил съвкупна преценка на ангажираните от страните писмени и гласни доказателства, на заключението на единичната СТЕ и е констатирал, че не е опровергано съдържанието на официалния свидетелстващ документ - Удостоверение УП – 3 №156 от 16.05.2005 г., издадено от мина „[наименование]“. Поради това и досежно периода 01.01.2000 г. – 01.11.2005 г. е зачел труда на лицето като втора категория. Критерият за преобразуване на труда по реда на чл. 104, ал. 3 от КСО е заетостта на работа под земята и дали е полаган при специфични условия, визирани в текста на нормата – под земята. В разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от КСО е разписано, че за работниците, инженерно - техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство, една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. С тази разпоредба се регламентират специални правила за преобразуване на осигурителния стаж при пенсиониране, а не за категоризиране на същия. Както многократно е приемал в свои решения Върховният административен съд, водещ критерий за съотношението, при което се превръща стажът на изброените категории лица, следва да бъдат мястото и характерът на извършваната работа (под земята), а не структурно-функционалното звено, към което се числи длъжността (Решение №9138 от 22.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №2900/2016 г., VI о., Решение № 925 от 28.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8220/2015 г., VI о., Решение № 6780 от 09.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 820/2015 г., VI о. и др.). Върховният административен съд сочи, че за преценката дали е налице основание за приложението на чл. 104, ал. 3 от КСО е без значение дали заеманата длъжност е била включена и в щатното разписание на предприятието (напр. Решение № 1494/04.02.2010 г. по адм. д. № 10649/2009 г. и цитираните в него решения на ВАС, решение № 6170 от 25.05.2016 г. по адм. д.№ 2065/2016 г. на ВАС).). Във връзка с изявената претенция за признаване на този времеви период за стаж от първа категория труд по смисъла на чл. 104, ал. 3 от КСО, в хода на съдебното дирене са ангажирани писмени доказателства. Видно от същите П. е преназначен на длъжност главен инженер на рудник „[наименование]“, като е посочено, че за другите условия (освен работната заплата) остава в сила трудов договор № 834/01.10.1991 г., в който няма посочване на възнаграждение за подземен труд, а само добавка за условия на труд. В основен трудов договор и допълнително споразумение от 2000 г. също е изменена длъжността, която лицето вече заема в рудник „[наименование]“ и е посочена втора категория труд, както и възнаграждение съответстващо на условията, при които лицето осъществява трудовите си задължения. Според длъжностната характеристика на „главен инженер“ на рудник в мина „[наименование]“ - [населено място] подписана на 02.04.2001 г. от С. П., същият следва да контролира воденето на минните работи; да предприема мерки за укрепване на подземните минни изработки; да прави оценка и редовна проверка на състоянието на работната среда на участъците за установяване на съществуваща опасност и вероятност за тяхната поява и др. В допълнителните трудови споразумения сключвани с лицето до 2005 г. също се посочва, че трудът, който полага е от втора категория. Поради това правилни са изводите на първоинстанционния съд, че за периода 01.01.2000г. – 01.11.2005 г. не може да се заключи, че П. преимуществено е пребивавал под земята като изпълняващ длъжността „подземен главен инженер“. За това време стажът е зачетен правилно от втора категория на основание чл. 2, т. 1, б„а“ и б. б“ от Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране, в сила от 01.01.2000 г., в релевантната за процесния период редакция.

Относно периода 05.03.2007 г. - 01.07.2008 г. първоинстанционният административен съд след съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и заключението на съдебно – техническата експертиза, достига до правилният извод, че трудът на жалбоподателя също е от втора категория. Лицето е работило за посочения период, след като вече е придобило право на пенсия. С оглед разпределената на жалбоподателя доказателствена тежест, същият не опроверга и съдържанието на официалния свидетелстващ документ – Удостоверение УП -3 изх.№63 от 12.03.2008 г. издадено то „М. [наименование]“. Законосъобразно и обосновано първоинстанционният административен съд е констатирал, че за времето 05.03.2007 г. – 31.12.2007 г. стажът на С. П. следва да е от втора категория. Съдът е достигнал до верен извод, и че за периода 01.01.2008 г. – 01.07. 2008 г. стажът на касационния жалбоподател при същия работодател, следва отново да се зачете от втора категория. Лицето не е могло редовно да влиза в рудника и това е послужило като фактическо основание, работодателят със заповед №102 от 30.06.2008 г. да прекрати трудовото му правоотношение изпълняващ длъжността „главен инженер“. По същество С. П. не е могъл да осъществява задълженията си произтичащи от трудовия договор именно свързани с влизане в рудника.

По касационната жалба на директора на ТП на НОИ - Бургас, съдът намира следното:

Директорът на ТП на НОИ - Бургас обжалва Решение №1737 от 25.10.2017 г. постановено по адм. дело № 785/2017 г. по описа на Административен съд Бургас, в частта, в която съдът е отменил Решение № 1012-02-43# 1/10.03.2017 г., на директора на ТП на НОИ - Бургас, с което е потвърдено Разпореждане № 1019-02-157#1 от 07.02.2017 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Бургас, относно отказано изменение на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на С. В. П., за периодите 30.07.l979 г. – 10.12.1980 г. и 07.06.1982 г. - 31.05.1991 г.

Настоящата съдебна инстанция намира за неоснователни релевираните от касационния жалбоподател доводи, че заеманите от ответника С. В. П. длъжности за тези периоди, вкл. и като завеждащ смяна рудничен транспорт, не попадат в приложното поле на чл. 104, ал. 3 КСО.Аистративен съд Бургас обосновано и аргументирано въз основа на събраните доказателства, включително заключението на вещото лице по приетата съдебно – техническа експертиза, е достигнал до извод, че при формиране на трудовото му възнаграждение за същия период, по отношение на него е начислявано допълнително трудово възнаграждение за работа под земята. Съгласно фактическите констатации на вещото лице за периодите 30.07.l979 г. – 10.12.1980 г. и 07.06.1982 г. - 31.05.1991 г., същността на трудовите му задължения е изисквала лицето да извършва подземна работа в рудника. Следователно лицето е правоимащо по чл. 104, ал. 3 от КСО. Категоризирането на труда му отговоря и на разпоредбата на чл. 4“в“ от Постановление №40 на МС от 23.08.1968 г. за подобряване здравното състояние и трудоспособността на работниците от някои тежки и вредни производства и стимулиране стабилизирането на работната сила, за периода от 28.07.1990г. до 31.05.1991 г. В процесния случай от решаващо значение е обстоятелството, че трудът на С. В. П. се полага под земята, както е приел съдът за да го зачете от първа категория труд. В тази връзка са неоснователни и наведените оплаквания в касационната жалба за неправилност на изводите в заключението на вещото лице. В случая се установи от същото, че за периода 30.07.1979 г. – 18.05.1980г. лицето е работило ежедневно по цяла смяна при подземни условия. За периода 07.06.1982 г. – 31.05.1991 г. лицето е било преназначено на длъжност „подземен заместник – началник на рудник“ към рудник [наименование], [населено място]. Вещото лице по приетата СТЕ заключава, че мина „[наименование]“ е част от [наименование] [населено място]. Подземното ИТР на рудник, работещо на рудника [наименование] през разглеждания период, към който принадлежи и участъка на мина „[наименование]“, трябва ежедневно да посещава петте участъка в състава на рудника. При посещенията си на място лицето е следвало да влиза под земята и да се среща с работещия персонал, да решава проблеми с превоз на въглища. От данните по делото е видно, че назначената експертиза е изпълнила възложената й задача и заключението на вещото лице не е било оспорено от директора на ТП на НОИ – Бургас.

Въз основа на констатациите на съдебния експерт и предвид доказателствата по делото правилно е прието, че характерът на работата, изпълнявана от С. П. изисква полагане на труд под земята в подземен участък на рудника. Поради това работното място на С. П. отговоря на условията на чл. 1, т. 1 НКТП, (отм.), свързано е със заемане на длъжности на подземни работници и продължителността на работата под земята.

При така изложените съображения касационната инстанция намира, че доводите на жалбоподателите за отмяна на първоинстанционното решение, поради наличие на основания по чл. 209, т. 3 от АПК са неоснователни. Решението на Административен съд Бургас в обжалваните части е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По разноските:

С оглед изхода (лицето е касационен жалбоподател и ответник по касационната жалба на другата страна) на спора и на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК на С. В. П. се дължат сторените, доказани и поискани в настоящото съдебно производство разноски. Същите следва да се присъдят в размер на половината от сумата, която е заплатена като адв. в.ие за един адвокат по делото (450 лева), съгласно представен Договор за правна защита и съдействие № 28/28.03.2018 г. и възлизат на 225 лева.

Касационната жалба на С. В. П. съдържа и искане за изменение на решението на Административен съд Бургас относно присъдените на страната съдебни разноски. Поради това в тази й част същата трябва да се върне на първоинстанционния административен съд за произнасяне по искането с пр. осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1737 от 25.10.2017 г. постановено по адм. дело № 785/2017 г. по описа на Административен съд Бургас в частта, в която е отменено Решение изх. № 1012-02-43# 1/10.03.2017 г., издадено от директора на ТП на НОИ - Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № 1019-02-1570#1/07.02.2017 г. на ръководителя по „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Бургас, в частта, с която е отказано изменение на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на С. В. П., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място],[жк][жилищен адрес] относно периодите 30.07.1979 г. - 10.12.1980 г. и 07.06.1982 г. - 31.05.1991 г., в частта, в която е оставено в сила Решение изх. № 1012-02-43# 1/10.03.2017 г., издадено от Директора на ТП на НОИ Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № 1019-02-1570# 1 /07.02.2017 г. на ръководителя по „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Бургас в останалата част, както и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне в отменената част при спазване на дадените указания.

ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Бургас, да заплати на С. В. П. от [населено място], ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], к – с „З.“, [жилищен адрес] разноски пред касационната инстанция в размер на 225 лева (двеста двадесет и пет лева).

ВРЪЩА делото на същия състав на Административен съд Бургас за произнасяне по искането на С. В. П. в касационната жалба с вх.№ 12193 от 15.11.2017г. по описа на Административен съд Бургас, с правно осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Решението е окончателно.