1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
[населено място], 18.01.2022 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: И. П.
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 238 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „АКСИС“ ООД /н./ срещу решение № 260 075/03.11.2020 г. по в. т. д. № 379/2020 г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено решение № 13/17.02.2020 г. по т. д. № 50/208 г. на Окръжен съд Търговище за отхвърляне на предявения от касатора срещу „УниК. Б. АД иск по чл. 694 ТЗ за установяване несъществуването на вземания в размер на 96 338, 85 лв. – просрочена лихва /договорна лихва/ по договор за кредит № 1154/28.05.2007 г. за периода 08.09.2009 г. – 07.09.2017 г. и в размер на 25 681, 79 евро – просрочена лихва /договорна лихва/ по договор № 1038/12.04.2006 г., дължима за периода 21.04.2009 г. – 07.09.2017 г.
В подадената жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК, както и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК поради отклонение от задължителна практика на ВКС, намерила израз в ТР № 3/2017 г. по т. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, както и поради отклонение от казуална практика, обективирана в решение № 6/2016 г. по т. д. № 1562/2015 г. на I ТО. Формулират се въпроси, които според касатора са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция. Въпросите са следните :
1. „Упражненият избор на кредитора да иска изпълнение преди първоначално определения срок поради съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване на последващ период – след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи“
2. „Установеното във влезлите в сила в законна сила заповеди за незабавно изпълнение се ползва със силата на пресъдено нещо или при липса на въведени нови факти и обстоятелства, неизвестни на страните до момента на постановяване на заповедта за незабавно изпълнение, в иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ, е недопустимо да се признае друг размер на договорна лихва, освен вече един път установения в заповедното производство.“
3. „Допустимо ли е съдът да преквалифицира исканията на страните, очертаващи предмета на правния спор, вследствие на събрания по делото доказателствен материал?“
4. „Допустимо ли е съдът да тълкува волята на кредитора, обективирана в обстоятелствената част на молбата за предявяване на вземания по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ относно характера на акцесорните вземания, когато те по размер /но не и по вид/ съвпадат с установеното от съдебно-счетоводната експертиза и по този начин да преквалифицира претендираното вземане за договорна лихва във вземане за законна лихва?“
От ответника по касация „УниК. Б. АД не е подаден отговор.
Синдикът на „АКСИС“ ООД /н./ не е ангажирал становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Въззивната инстанция е констатирала, че като спорен пред нея е пренесен въпросът за дължимостта на предявените от кредитора „УниК. Б. АД в производството по несъстоятелност на „АКСИС“ ООД /н./ вземания за договорна лихва, както следва: 1/ в размер на 28 214, 22 евро в левова равностойност 55 182, 22 лв. за периода 21.04.2009 г. – 07.09.2017 г. по договор за кредит № 1038/12.04.2016 г. и 2/ в размер на 111 895, 34 лв. за периода 08.09.2009 г. - 07.09.2017 г. по договор за кредит овърдрафт № 1154/28.05.2007 г. Решаващият извод на съда, за да потвърди решението на Окръжен съд Търговище, е че с въззивната жалба са въведени нови основания за несъществуване на вземанията за лихви, незаявени в исковата молба, а именно, че е налице разминаване в заявеното от банката основание за съществуването им и това, което е вписано от синдика, съответно, че се претендират договорни лихви след датата, на която е заявена предсрочна изискуемост на кредита. Като допълнителен аргумент в мотивите съдът, след анализ на заключението по съдебно-счетоводната експертиза, приета от първоинстанционния съд и неоспорена от ищеца, е изтъкнал, че вземанията за възнаградителни лихви са начислени до момента, в който е обявена предсрочна изискуемост на вземанията /05.11.2009 г./, а законната лихва е начислена върху главницата, и е дължима за периода 05.11.2009 г. – 07.09.2017 г. /откриване на производство по несъстоятелност/. Съдът е счел, че непрецизното посочване на вземанията в молбата за предявяването им пред синдика не променя техния характер. Като извод съставът на Апелативен съд Варна е отбелязал в мотивите на решението си, че, разгледани по същество, недопустимо наведените твърдения за недължимост на вземанията за лихви, предявени от банката и приети от синдика, са неоснователни и не отговарят на фактическото положение. При тези изводи съдът е отхвърлил предявените искове.
Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.
Не са налице твърдените от касатора основания нито за директен, нито за факултативен достъп до касационен контрол на въззивното решение.
С оглед тежестта на порока, следва първо да бъде обсъдено твърдението за очевидна неправилност на въззивното решение. Фактическият състав, визиран в нормата на чл. 280, ал. 2, пр. III ГПК, предпоставя обосноваване от касатора на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните. Такива пороци на съдебното решение са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване правилата на формалната логика и нарушения на основополагащи за производството процесуални правила. Описаните пороци не се констатират от настоящата инстанция. Обоснованото от касатора очевидно нарушение на логическите правила, всъщност предполага проверка на решението по отношение на неговата правилност с оглед събрания по делото доказателствен материал. Налице е смесване от страна на касатора на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК с това по чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК.
Допускането на касационно обжалване съгласно разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допустимост на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. В производството по чл. 288 ГПК касационната инстанция не поверява дали въззивния съд правилно е установил фактите по делото или е достигнал до законосъобразни изводи след обсъждане на събраните доказателства.
От касатора не са формулирани въпроси, изискващи отговор на материалноправни или процесуалноправни въпроси, а са цитирани две извадки от съдебни актове на касационната инстанция, номерирани като въпроси /първи и втори/. Отделно от това, следва да бъде посочено, че цялото изложение на основания за допускане на касационно обжалване е конструирано върху хипотетични твърдения за осъществяване на факти, които не са обсъждани от въззивната инстанция. Както беше посочено по – горе, ключова за решаване на спора от въззивния съд е преценката за липса на твърдения в исковата молба, обосноваващи претенцията за недължимост на приетите от синдика вземания на ответника, касаещи непрецизното им формулиране и недопустимото начисляване на договорна лихва след обявяване на предсрочна изискуемост. Въпреки това, съдът е обсъдил заключението на вещото лице, като е подчертал липсата на оспорването му от страна на ищеца, и е приел, че според това заключение банката не е начислявала договорна лихва след обявяване на кредитите за предсрочно изискуеми. Допълнително, следва да бъде посочено и, че съдът само е възпроизвел заключението, в което ясно са били изведени конкретните размери на дължимите договорни лихви до датата 11.2009 г. и на лихвите за забава след тази дата. От мотивите на въззивното решение не личи да е преквалифицирана претенцията на ищеца, нито основанието, на което банката е предявила вземанията си, а именно – вземания за лихви. Формулираните от касатора въпроси не отговарят на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са обусловили правните изводи на Апелативен съд Варна. Въпросите са изцяло хипотетични, тъй като не кореспондират с изложени във въззивното решение мотиви.
Настоящият състав на съда счита, че след като не се явява удовлетворен основният селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, то безпредметно се явява обсъждането дали въззивното решение е постановено в отклонение от задължителна и казуална практика на ВКС, съответно дали е налице допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Само за пълнота следва да бъде посочено, че касаторът не е обосновал приложение на този критерий, а го е посочил само като цифрово обозначение. Последното действие не е достатъчно, за да обоснове достъп до касационен контрол, с оглед разясненията, дадени в т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Касационната инстанция намира, че, след като не са изпълнени изискванията на чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на Апелативен съд Варна.
С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260 075/03.11.2020 г. по в. т. д. № 379/2020 г. на Апелативен съд Варна
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.