№ 9 София, 17.01. 2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и трети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:Маргарита Соколова

Членове:Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 4726/2021 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на М. М. Б., чрез адв. И. Г., срещу определение № 652/16.09.2021 г. по в. ч. гр. д. № 571/2021 г. на Русенския окръжен съд за потвърждаване на определение № 392/16.07.2021 г. по гр. д. № 661/2021 г. на Районния съд- Бяла, с което е върната исковата молба на жалбоподателката и производството по предявения от нея срещу Д. С. З. установителен иск за собственост е прекратено на основание чл. 130 вр. чл. 299, ал. 1 и 2 ГПК.

В жалбата се поддържа оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалния закон и се моли за отмяната му. Твърди се, че след като в приключил с влязло в сила съдебно решение спор за право на собственост между същите страни относно същия имот, в който жалбоподателката е била ответница, ищцата - настояща ответница по иска, е оттеглила обуславящ претендираното от нея право на собственост евентуален иск за унищожаемост на саморъчно завещание, то това завещание не е преклудирано като факт от формираната по приключилия спор сила на пресъдено нещо и нов иск за собственост, основан на него, е допустим.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, при позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, допускане на въззивното определение до касационна проверка се иска по следните три,...