О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 20

гр. София, 13.01.2022 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 2659/2021 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“ АД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез адв. М. против решение № 128/08.04.2021 г. по гр. д. № 723/2020 г. на Окръжен съд – В. Т.

О. А. С. Г. чрез адв. К. е подал писмен срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:

Предмет на жалба е горецитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 266/31.08.2020 г. по гр. д. № 459/2020 г. на Районен съд – Г. О. за уважаване на предявения от Александър С. Г. против „Електроразпределение Север” АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК като е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на дружеството сумата от 11 969. 86 лв., представляваща стойността на допълнително начислена сума за електроенергия за периода от 14.06.2016 г. до 18.12.2019 г. по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН] за обект с адрес: [населено място], [улица], за която е издадена фактура № [ЕГН]/23.03.2020 г. и са присъдени на ищеца разноски.

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е съобразил данните, отразени в констативен протокол № 1502718/18.12.2019 г. на служители на „Електроразпределение Север“ АД - Варна за извършена на посочената дата техническа проверка на електромера, монтиран на обекта на ищеца в [населено място], [улица], при която са снети показанията му, а измервателният уред е демонтиран и изпратен за проверка в Български институт по метрология (БИМ). Приел е, че съставеният протокол е в съответствие с изискванията на чл. 49 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.). Изтъкнал е, че резултатите от извършената метрологична експертиза са отразени в протокол № 151/10.03.2020 г. на БИМ, РО Русе, където е посочено, че не е констатирана видима външна намеса или видима повреда в схемата на СТИ (средството за търговско измерване), че то съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност. Според данните в протокола при софтуерно „четене“ на паметта на електромера е установено наличие на регистрирана електрическа енергия в невизуализирана на дисплея тарифа Т3 – 0066502 kWh. В мотивите на обжалваното решение е посочено, че така констатираното допълнително количество ел. енергия е начислено на потребителя за периода от 14.06.2016 г. (датата на монтажа на СТИ) до 18.12.2019 г. (датата на проверката, при която уредът е демонтиран), за което е издадена фактура за задължението (фактура № [ЕГН]/23.03.2020 г. за сумата 11 969. 86 лв.). Обсъдено е и заключението на назначеното по делото вещо лице: че скритата тарифа, по която е отчетено процесното количество ел. енергия и която не се визуализира на дисплея не е била настроена да отчита при монтирането на процесното СТИ (който бил настроен софтуерно да отчита само по две тарифи – Т1 нощна и Т2 дневна); при софтуерното четене на СТИ не можело да се установи точния ден от който са възникнали цифровите показания в третата тарифа; че процесното СТИ е одобрено от ДАМТН и метрологичните му характеристики отговарят на изискуемите по закон и същото е било годно да отчита преминаващата през него ел. енергия. Според вещото лице допълнителното количество електроенергия е възможно да премине през Т1 и Т2, настроени за отчитане и видими на дисплея му, като данните в сумарния регистър не се визуализират на дисплея, а се прочитат само при софтуерно четене на СТИ. При горните факти въззивният съд е приел, че макар да са спазени изискванията на чл. 49 ПИКЕЕ при съставяне на констативния протокол за извършената проверка на електромера на ищеца и формално да са налице предпоставките по чл. 55 ПИКЕЕ исковата сума не е дължима от ищеца. Този извод е обоснован с отсъствието на безспорни и несъмнени данни, че въпросното количество ел. енергия, отчетено в скрития регистър и констатирано при софтуерното прочитане на електромера е реално потребено от абоната (с оглед данните за липса на установено външно въздействие върху паметта на устройството). Въззивният съд е изложил съображения, че правилото на чл. 55 ПИКЕЕ, позволяващо начисляване на стойността на потребена ел. енергия в резултат на извършена корекция на количеството доставена ел. енергия, съответно на сметката на ищеца е едностранно създадено, нарушава принципа за равнопоставеност на страните по облигационната връзка и поставя потребителят – физическо лице в по - неблагоприятно положение. Ето защо е прието, че същото има характеристиката на неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП, съобразно наведените от ищеца твърдения в тази насока. Обосновано е и виждането, че недължимостта на исковата сума произтича и от факта, че основанието за нейното начисляване е визираната по – горе разпоредба от ПИКЕЕ, която обаче е част от обективното ни право от м. април 2019 г., а в случая е приложена за период от време, през който не е била действаща.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът повдига правни въпроси, които поддържа да са обуславящи изводите на въззивния съд по конкретното дело и за които даденото разрешение е в противоречие с практиката на ВКС, респ. са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Твърди се също, че обжалваното решение е очевидно неправилно като предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Поставените въпроси са следните:

1. „Подлежат ли на установяване факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд с доклада по делото?“;

2. „Въззивният съд може ли да приеме за недоказан факт от решаващо значение по делото, който първоинстанционния съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и е включен в предмета на доказване?“;

По тези две питания се сочи противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 129/29.06.2015 г. по гр. д. № 7040/2014 г. на III г. о.

3. „Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?“;

По този въпрос се поддържа отклонение с практиката на ВКС, обективирана в решение № 80/03.05.2018 г. по гр. д. № 2560/2017 г. на IV г. о., решение № 61/01.03.2016 г. по гр. д. № 4578/2015 г. на IV г. о., решение № 841/19.01.2010 г. по гр. д. № 3530/2008 г. на IV г. о., решение № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г. на IV г. о., решение № 26/09.04.2020 г. по гр. д. № 1764/2019 г. на I г. о.

4. „Кои са юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на чл. 55 ПИКЕЕ и обуславящи обективната имуществена отговорност на потребителя на електрическа енергия към електроснабдителното дружество за заплащане на количеството електрическа енергия, измерено в неизведен на дисплея на електромера регистър?“;

5. „Правно значим ли е за реализирането на отговорността на потребителя по горния ред точния времеви интервал, в който начисленото количество енергия е измерено в неизведения на дисплея на електромера регистър, както и причините за това?“ – въпросът е уточнен и конкретизиран от касационния съд съгласно постановките по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС;

6. „Приложима ли е разпоредбата на чл. 55 ПИКЕЕ за случаите, в които юридическите факти, съдържащи се хипотезата на тази правна норма (условията, предпоставките), са се осъществили след влизането й в сила?“.

Искането за селектиране на касационната жалба по въпроси от четвърти до шести се основава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с доводи, че въззивният съд неточно е тълкувал нормата на чл. 55 ПИКЕЕ, като е придал правно значение на факти, които не са предвидени в хипотезата й и в този смисъл са ирелевантни към отговорността на потребителя по този текст, както и че по приложението и тълкуването на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.) не е налице формирана съдебна практика на ВКС.

Жалбоподателят претендира допускане на касационен контрол и на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидната неправилност на въззивното решение с аргументи, че предмет на делото е отричане на вземане, което не се формира от стойността на неплатена продажна цена на ел. енергия, доколкото ответникът е оператор на електроразпределителна мрежа и осъществява услуги по пренос и достъп на ел. енергия, но не е доставчик на ел. енергия както е приел второинстанционния съд; че приложното поле на ЗЗП е изключено спрямо релевантните за спора ПИКЕЕ – в частност чл. 55, тъй като те са нормативен акт, а не клаузи от договор и правните им последици (при осъществени предпоставки от фактическия състав на визираното основание) не могат да се отричат с довод, че са неравноправни уговорки, каквато тяхна характеристика е дала въззивната инстанция.

Касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на „очевидна неправилност” по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Страната е обосновала приложно поле на разглежданото основание за достъп до касация предвид констатирания решаващ мотив на въззивния съд за недължимост на исковата сума, основан на недопустимо игнориране на правното действие на чл. 55 ПИКЕЕ (при установено формално наличие на предпоставките от състава на основанието), т. е. на разпоредба от нормативен акт като неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗЗП.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 128/08.04.2021 г. по гр. д. № 723/2020 г. на Окръжен съд – В. Т.

УКАЗВА на „Електроразпределение Север” АД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] да внесе държавна такса в размер на сумата от 239. 40 (двеста тридесет и девет лв. и 40 стотинки) лева по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи документ за внасяне на таксата в деловодството на Върховния касационен съд в същия срок. В противен случай касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК, а производството пред касационния съд прекратено.

След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.