О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
София, 13.01. 2022 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВАкато разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 1228 по описа за 2021 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Е. М. К., чрез адвокат С. В., срещу въззивно решение № 260093/30.11.2020 г., постановено от Добрички окръжен съд по въззивно гр. д. № 539/2020 г.
Излага доводи за неправилност.
Ответник по иска е „Енерго-про Продажби“ АД, Първоинстанционното и въззивното решение са постановени с участието на тази страна и по отношение на нея.
Отговор по касационната жалба е постъпил обаче от „Е. Север“ АД, чрез адв. Н. М. Б. Указано е, че адвокатът е преупълномощен от Адвокатско дружество „В., Ж. и Партньори“. Няма представени доказателства било за преупълномощаването, нито че евентуално е член на дружеството. Съгласно чл. 59, ал. 1, изр. 2 от Закона за адвокатурата, в книжата на адвокатското дружество, вкл. пълномощните, се вписват имената на всички съдружници. По делото е представен договор за правна защита и съдействие № 21130/18.02.2021 г. сключен между Адвокатско дружество „В., Ж. и Партньори“, без изброяване и на имената на други адвокати, в частност – на адв. Б.. По този договор освен това поръчител е „Енерго – П. П. АД.
На ответника по касационната жалба „Енерго - про Продажби“ АД, В., след образуване на делото във ВКС, на осн. чл. 7 ГПК, е даден срок да заяви чрез лице, притежаващо представителна власт (членове на УС или надлежно упълномощен адвокат) поддържа ли подадения по делото отговор от „Е.Север“ АД, представлявано от всеки от двамата от членовете на управителния съдвет А. А. К., И. Г. Г. и Р. Г. Л., чрез адв. Н. М. Б..
Постъпило е в срок, на 16.12.2021 г., изпълнение, с което надлежно е потвърден отговора, подаден от „Е. Север“ АД. По същество в него се излагат съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, както и за неправилност на касационната жалба. Иска присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
В. Д. окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Каварненски районен съд, приел за установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Е. М. К. дължи на “Енерго-П. П. АД сумата от 6086.72 лв. - преизчислени количества потребена електроенергия за периода от 01.07.2017 г. до 16.02.2018 г. за обект, находящ се в, ул., блок ““, ет. , ап. . Осъдил Е. К. да заплати на “Енерго-П. П. АД съдебноделоводни разноски по делото.
За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че на 16.02.2018 г. длъжностни лица на “Енерго - П. М. АД са извършили техническа проверка на електромера, монтиран за отчитане на ел. енергията в обекта на Е. К., при която са установени показания в регистър 1.8.3 /т. нар. скрит регистър/ от 51698 квтч.; Съставен е констативен протокол, подписан от двама свидетели – съсед от ап. 2 и лице, представило се като дядо на К.; електромерът е бил демонтиран и изпратен за проверка в Български институт по метрология /БИМ/. При осъществяване на метрологична експертиза на средството за търговско измерване /СТИ/ на абоната К. е констатирана намеса в тарифната схема на електромера; същият съответства на метеорологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия, електромерът е технически изправен. Енерго-П. П. АД е начислило допълнително количество електроенергия в размер на 51698 квтч. Издадена е фактура за сумата от 8929.19 лв. с ДДС, представляваща стойността на служебно начислено количество ел. енергия за периода 17.02.2017 г. – 16.02.2018 г. Въз основа на заключението на СТЕ, съдът установил, че средството за търговско измерване /СТИ/ е било в метрологична годност към датата на извършване на контролната проверка. Според вещото лице невизуализирането на измерената енергия е софтуерно реализирано. Посочено е, че цялото количество електроенергия, записано в невизуализирания регистър, е остойностено математически вярно, по цени за технологични разходи и мрежови услуги за битов клиент. Не е установено “Енерго-П. П. АД, “Е. Север“ АД и БИМ да разполагат с версия на софтуер за препрограмиране /въвеждане на нови данни в паметта на СТИ/. Съдът е приел, че ответникът – търговец е доказал неправомерното вмешателство в софтуера на средството за търговско измерване, както и извършване на неправомерното вмешателство след монтиране на средството в обекта на ищцата. Обосновал извода с установената параметризация в две тарифи от производителя и с това, че електроразпределителното дружество не разполага със софтуер за програмиране. Приел, че в обекта е доставена електроенергия, но тя не е отчетена и не е заплатена именно поради софтуерното вмешателтво, което съставлява човешка намеса в паметта на електромера и единствената възможна причина за осъществяването му е виновното поведение на ищеца – купувач – дружеството-търговец не разполага с необходимия софтуер, а освен това реализираната цел /скриване и неотчитане на част от реално доставена и потребена енергия/ ползва само купувача – потребител. Посочено е още, че за спорния период /01.07.2017 г. – 16.02.2018 г./ правоотношението между страните се е развило при действащи, все още неотменени разпоредби на чл. 48-51 ПИКЕЕ от 2013 г. Прието е, че посочените разпоредби са отменени с ДВ, бр. 97/23.11.2018 г. Прието е, че макар основанието по чл. 50 от ПИКЕЕ от 2013 г. за едностранна корекция на сметка да е неприложимо, правоотношението между страните представлява договор за продажба на електроенергия при публично известни общи условия, приложими са правилата на чл. 183 ЗЗД и когато е доставено определено количество енергия, но поради грешка то е отчетено в по-малък размер и е заплатено по-малко от реално дължимата цена, купувачът дължи доплащане на разликата.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване със следните правни въпроси: неспазването на срока за съхранение и транспортиране на СТИ до лабораторията на БИМ с цел същинското провеждане на техническата експертиза, както и липса на данни за правилното му съхраняване и гарантираното ограничаване на достъп до същото с възможност за нерегламентирани манипулации, опорочава ли резултатите на експертизата на БИМ предвид липсата на спазване на изискванията за съхранение и транспортиране и респективно повишаване на възможността за манипулации на СТИ вкл. и трети лица в периода на съхранение; следва ли след като ПИКЕЕ е уредило, че при съставянето на протокола следва да присъства и свидетел, то същият необходимо ли е да присъства от самото начало на проверката и съставянето на протокола или е достатъчно протоколът да е разписан от свидетел, който не е установен по делото. Твърди, че те са от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото, но освен бланкетното възпроизвеждане на текста на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, няма изложени съображения относно поддържаното допълнително условие за допускане на касационно обжалване, каквито са указанията в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Поставя и въпросът частният свидетелстващ документ лишен ли е от всякаква доказателствена стойност и следва ли да бъде автоматично изключен от доказателствения материал по делото в случаите, когато не е подписан от оспорващата го страна, или следва да бъде преценяван с оглед и в съвкупност с всички останали събрани в производството доказателства, включително при наличие на оспорване на същия и при липса на ангажирани доказателства в тази връзка в производство по чл. 193 от ГПК. Поддържа противоречие с решение № 422/22.06.2010 г. по гр. д. № 918/2009 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 748/17.02.2011 г. по гр. д. № 801/2009 г. на ВКС, IV г. о.
Развива още и съображения за неправилност на въззивното решение, в което искът е разгледан по чл. 183 ЗЗД и е уважен на посоченото основание. Ако се приеме, че касаторът е поставил правен въпрос: „в случай, че се приеме, че чл. 50 ПИКЕЕ (2013 г.) е неприложима, то следва ли процесната сума да се приеме, че се дължи на осн. чл. 183 ЗЗД, доколкото се касае, само по твърдения на ответното дружество, оспорени от ищеца, за претенция за заплащане на количество ел. енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на установена между страните облигация по покупко-продажба на ел. енергия, без в производството да са събрани категорични доказателства за доставка, получаване и потребление на процесното количество електроенергия, вкл. по период“, то не е ясно в коя хипотеза на чл. 280, ал. 1 ГПК поддържа наличие на основания за допускане на касационно обжалване. Следва да се посочи, че в самата касационна жалба заявява, че не е спорно това, че е потребител на електрическа енергия за процесния обект по силата именно на договорни отношения за доставка на електрическа енергия с насрещната страна по делото.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Във въззивното решение не е прието, че има нарушения при съхранение и транспортиране на СТИ, нито че свидетелят, подписал протокола не е бил очевидец на обстоятелствата, отразени в същия. Няма и никакво съмнение, че всяко доказателство, било то писмено или друго, сe обсъжда поотделно и в съвкупност с останалите доказателства по делото, както е сторил в случая и въззивният съд. Относно възникналия спор за обстоятелствата, отразени в протокола, въззивната инстанция е допуснала и събрала доказателства, които е обсъдила и при анализ на същите, е достигнала до извод, че отразеното в документа е коректно и съответно на действителността. Несъгласието с изводите на въззивния съд сами по себе си нямат отношение към поставените правни въпроси. Не е налице и поддържаното противоречие с посочените решения на Върховния касационен съд.
Страните не спорят, а и по делото е установено, че между тях е налице договорно правоотношение за продажба на електроенергия. При точно приложение на закона, както и при съобразяване с практиката на Върховния касационен съд, въззивната инстанция е приложила общите правила за продажбата по ЗЗД, доколкото през спорния период не са действали специалните по ПИКЕЕ. Това се отнася и за случаите при установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записване й в неизведен на дисплея на електромера регистър. Спорният период по делото е изяснен – 01.07.2017 – 16.02.2018 г., установено е и реалното количество доставена и потребена електроенергия, съответно каква е разликата между отчетеното във видимия и скрития регистър на СТИ. Съдът е ползвал заключение на съдебен експерт, чието заключение е прието за компетентно и обективно, обсъдено ведно с другите доказателства, от въззивния съд. Несъгласието с изводите на експертизата, съответно с направените фактически заключения от въззивния съд, не прави доказателствата по делото „недостатъчни“, а и законът не борави с понятия за „достатъчност“ и „недостатъчност“ на доказателствата, а с тежест на доказаване и последици от тежестта на доказаване, като важното е релевантният факт да е установен по безсъмнен за съда начин.
Предвид резултата от произнасянето по реда на чл. 288 ГПК, касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 1512 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1287/03.11.2020 г., постановено от Варненски окръжен съд по в. гр. д. № 2472/2020 г.
ОСЪЖДА Е. М. К. да заплати на “Енерго-П. П. АД сумата в размер на 1512 лв., сторени съдебноделоводни разноски в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: