Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Ямбол против Решение № 188 от 07.11.2017 г. по адм. дело № 250/ 2017 г. на Административен съд Ямбол, с което е отменено Решение № 1040-28-35 от 09.08.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Ямбол, потвърждаващо Разпореждане № 2174-28-135#1 от 23.06.2017г. на ръководител на „Пенсионно осигуряване“ („ПО“) при ТП на НОИ - Ямбол. С последното е разпоредено на С. С. С. да възстанови неправилно изплатена сума за пенсия в размер на 8016 лв., от които главница за периода от 30.12.2014 г. до 30.04.2017 г. в размер на 7085 лв. и лихва в размер на 930.79. лева, изчислена към. 23. 06. 2017 г.

Касаторът – директор на ТП на НОИ - Ямбол, чрез процесуален представител старши юрисконсулт С., навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По съображения, изложени в жалбата и писмено становище моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административните актове. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът – С. С. С. не изразява становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана...