Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Русе против Решение № 28 от 01.11.2017 г. по адм. дело № 349/2017 г. на Административен съд Русе, с което е отменено по жалба на В. Т. Т., Решение № 2153-17-153 от 17.08.2017 г. на директора на ТП на НОИ –Русе, потвърждаващо Разпореждане № [ЕГН] от 01.07.2017г. на ръководител на „Пенсионно осигуряване“ („ПО“) при ТП на НОИ - Русе, с което е преизчислена личната му пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание §53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО.Пта е върната на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ, гр. Р. за ново произнасяне, съгласно дадените задължителни указания в мотивите на решението относно тълкуването и прилагането на закона.

Касаторът – директор на ТП на НОИ – Русе, поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна атакувания съдебен акт.

Ответникът – В. Т. Т., не изразява становище по подадената касационна жалба.

Прокурорът на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че първоинстанционното съдебно решение е правилно и законосъобразно, и поради това следва да бъде оставено в сила.

Върховния административен съд, шесто отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и доказателствата по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество и на основанията посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2...