Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Общински съвет Димитровград срещу решение № 4/16.01.2017 г., постановено по адм. д. № 170/2016г. по описа на Административен съд Кърджали. Касаторът твърди неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и иска отмяната му.

Ответникът, областният управител на област Х., редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.

О. [] [населено място] чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Претендира разноски по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Кърджали е образувано по оспорване на областния управител на област Х., обективирано в негова заповед № АК-04-4/09.03.2015 г., срещу приетите с решение № 1582/29.01.2015 г. на Общински съвет Димитровград разпоредби на чл. 16, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5, чл. 42, ал. 3 и § 8 от Наредба № 2 за опазване на обществения ред в община Д.ад и на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 за реда и условията за поставяне на временни преместваеми обекти и елементи на гражданското обзавеждане на територията на О. Дд.

С обжалваното решение административният съд на основание чл. 193, ал. 1 АПК е обявил нищожността на оспорените разпоредби. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че Общински съвет Димитровград не е бил материално компетентен и е иззел функциите на други, овластени от закона органи да уреждат тази материя....