Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите „Дунавския район“ с център – гр. П., чрез юрисконсулт Х., срещу Решение № 11/10.01.2017 г. на Административен съд – Плевен, постановено по адм. дело № 624/2016 г. по описа на съда. Твърди се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му.

Ответната по касационната жалба страна депозира писмено становище, в което твърди, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направени по делото разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбата е частично основателна.

Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от оспорване на неблагоприятен за него акт, в сроковете по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения:

С акт № 5/22.06.2016 г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район” – Плевен за установяване на публично държавно вземане е прието, че [фирма] от [населено място] като правоприемник на [фирма] дължи сумата от 1801, 97 лв. главница ведно с дължимата лихва до пълното и погасяване, представляваща неизплатени дължими такси за водовземане от повърхностни води за периода 01.01.2008 г до 07.10.2013 г. Актът е издаден на основание чл. 166, ал. 1 от ДОПК и чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) във връзка с чл. 194, ал. 1, т. 1 б.”а” от същия закон. Срещу този акт е подадена жалба пред Плевенския административен съд, който с оспореното пред настоящата инстанция решение е отменил акта като незаконосъобразен, постановен в нарушение на приложимите материалноправни норми. Прието е, че при издаването му не са допуснати нарушения на процесуалните правила, но същия не е съобразен с нормите регулиращи...