Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на кмета на О. Д, чрез пълномощника му адв. Д. М., срещу решение № 15 от 19.01.2017 г. по адм. д. № 239/2016 г. по описа на Административен съд - Смолян.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Иска се отмяната му. Претендират се разноски.
Ответникът по касационната жалба - [фирма], чрез пълномощника си адв. Д. К., в представени по делото писмен отговор и писмена защита излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по списък.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от [фирма] срещу заповед № А-122/08.03.2016 г. на кмета на община Д., с която на основание чл. 196, ал. 6 от ЗУТ му е наредено да премахне собствена сграда, попадаща в УПИ [номер], кв. [номер], по плана на [населено място], [община], като опасна от самосрутване.
С обжалваното решение съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което я е отменил.
Така постановеното решение е допустимо. В тази връзка неоснователни са твърденията в касационната жалба относно просрочието на първоинстанционната жалба. Касаторът се позовава на § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ. По делото обаче не са представени доказателства за отсъствието на ответника по касация по смисъла на цитираната разпоредба, поради което същата е...