Образувано е по касационна жалба на кмета на О. Д чрез неговия пълномощник срещу решение №16/19.01.2017 г. по адм. д. №238/2016 г. на Административен съд Смолян. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му.

Ответникът по касационната жалба- [фирма] в писмено становище чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от [фирма] срещу заповед №А-121/08.03.2016 г. на кмета на община Д., с която на основание чл. 196, ал. 6 ЗУТ му е наредено да премахне собствена сграда, попадаща в УПИ [номер], кв. [номер], като опасна от самосрутване.

С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт.

Така постановеното решение е допустимо. В тази връзка неоснователни са твърденията в касационната жалба относно просрочието на първоинстанционната жалба. Касаторът се позовава на пар. 4, ал. 2 ДР на ЗУТ. По делото обаче не са представени доказателства за отсъствието на ответника по касация по смисъла на цитираната разпоредба, поради което същата е неприложима. В тази насока първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви в определението си от 14.11.2016 г., които се споделят и от настоящата инстанция.

Обжалваното решение е процесуално незаконосъобразно като постановено при нарушение на съществени процесуални норми. Решението е обявено на 19.01.2017 г., на която дата е депозирана и молба от пълномощника на кмета на община Д. за поправка на протокола. По тази молба е проведено производство и с определение от 08.02.2017 г. съдът е постановил поправка на протокола на проведеното на 17.01.2017 г. открито съдебно заседание, като е допълнил протокола с "волеизявление на съда, че дава възможност по искането на пълномощника на кмета на община Д. адв. М. страните да представят писмени защити до 23.01.2017 г."

В случая съдът е постановил обжалвания съдебен акт преди дадения от самия него срок за представяне на писмена защита. Представянето на писмена защита е поискана от страна на кмета на община Д. чрез пълномощника както с оглед запознаване с представеното от другата страна в посленото открито съдебно заседание писмено доказателство, така и с цел излагане на подробни съображения по съществото на спора. В случая допуснатият от съда порок е не в непълнотата на съставения протокол, а в несъобразяването на дадения от него срок за представяне на писмена защита-чл. 149, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Съдът е следвало да изчака дадения от него срок за представяне на писмена защита преди постановяване на съдебния акт, като се запознае с развитите в писмените бележки фактически и правни доводи на пълномощника на страната. В случая тези доводи са депозирани на 20.01.2017 г. и не са били обсъдени поради неизкачване от съда изтичането на дадения от него срок за представяне на писмена защита. След като е направено такова искане и то е било уважено от съда, последният е следвало да изчака представянето на писмената защита и обсъди изложените в нея аргументи. Като не е сторил това, съдът е лишил страната да упражни процесуалните си права в пълен обем. С това е допуснал нарушение на съществени процесуални норми, доведи до нарушаване на процесуални права на страна.

Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване мотивите на настоящия съдебен акт.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №16/19.01.2017 г. по адм. д. №238/2016 г. на Административен съд Смолян.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване мотивите на настоящето решение. Решението не подлежи на обжалване.