Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 17г, ал. 1 от ЗФВС (ЗАКОН ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА) (ЗФВС).

Образувано е по жалба, подадена от Сдружение [ЮЛ] против заповед № РД-10-7 от 12.04.2017 г. на министъра на младежта и спорта, с която на юридическото лице е отказано издаването на спортна лицензия.

Жалбоподателят релевира възражения за незаконосъобразност на заповедта, като постановена в противоречие с материалния закон и несъответстваща с целта на закона отм. енителни основания по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Конкретно се оспорват фактическите констатации и правните изводи на административния орган, които са послужили като основание да бъде отказано издаването на спортна лицензия. Твърди се, че предвидените в разпоредбата на чл. 17а, ал. 3, т. 2 и т. 3 от ЗФВС основания за отказ не са налице и неправилно с оглед съвкупния доказателствен материал, административният орган е приел, че Сдружение [ЮЛ] извършва спортна дейност, за която друга спортна организация има издадена спортна лицензия, както и че извършва дейност, която не може да бъде определена като спортна. Прави се искане към съда заповедта за бъде отменена, като бъде изпратена административната преписка на министъра на младежта и спорта със задължителни указания за издаване на исканата спортна лицензия.

Ответникът - Министърът на младежта и спорта, чрез упълномощен процесуален представител, оспорва жалбата и прави искане тя да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, седмо отделение, при извършена служебна проверка, констатира, че жалбата на Сдружение с нестопанска цел [ЮЛ] е допустима, като подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност индивидуален административен акт.

Като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е образувано по подадено от Сдружение [ЮЛ] заявление с вх. № 09-00-2476/19.05.2016 г. за издаване на спортна лицензия по чл. 17, ал. 1 от ЗФВС

На 15.06.2016 г. е проведено заседание на Комисия по лицензирането и атестирането /КЛА/, назначена със Заповед № РД-09-792/02.12.2014 г. и изменена със Заповед № РД-09-121/11.03.2016 г. на министъра на младежта и спорта. На това заседание КЛА е анализирала подаденото заявление и документи към него, като е обсъдила въпросите свързани с издаването на искания лиценз /разпоредбите на устава на [ЮЛ], описанието на спорта Т-клас и дисциплините в него, членовете на Федерацията, списъка на лицата, които извършват обучение, приемането на бюджет за 2016 г./. На заседанието е прието е, че има издадени лицензии на други спортни организации, развиващи различни видове стрелба, поради което е взето решение да се изпратят писма до тези организации за предоставяне на информация относно дейността на [ЮЛ].

На 28.02.2017 г. е проведено ново заседание на КЛА, в което са обсъдени постъпилите становища относно дейността на Сдружение с нестопанска цел[ЮЛ], като е прието, че описанието на т. нар. „Т-клас стрелба“ се припокрива с характеристиките на спорта „динамична стрелба“, за развитието на който има издадена лицензия № 002522 на „Българска федерация по динамична стрелба“. В този смисъл „Т-клас стрелба“ не може да се определи като самостоятелен вид спорт. На следващо място е констатирано, че една от дисциплините /T – Class Tactical Sniper/ е дефинирана като „стрелба със снайперови оръжия на естествен терен“, което нарушава разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от ЗОБВВПИ (ЗАКОН ЗА ОРЪЖИЯТА, БОЕПРИПАСИТЕ, ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ) /ЗОБВВПИ/, съгласно която огнестрелните оръжия и боеприпаси за тях могат да се използват само на стрелбища.

С оглед на тези констатации на основание чл. 4, ал. 2 от Наредба за реда за лицензиране на спортните организации в Р. Б КЛА е взела решение за предложение до министъра на младежта и спорта за отказ от издаване на спортната лицензия на Сдружение с нестопанска цел [ЮЛ].

Въз основа на протоколите от 15.06.2016 г. и от 28.02.2017 г. от работата на Комисията за лицензиране и атестиране, назначена със Заповед № РД-09-792/02.12.2014 г., изменена със Заповеди № РД-09-121/11.03.2016 г. и № РД-09-106/22.02.2017 г. на министъра на младежта и спорта и на основание чл. 17, ал. 1 и 4 и чл. 17а, ал. 3, т. 2 и 3 от ЗФВС (ЗАКОН ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА), министърът на младежта и спорта е издал заповед № РД-10-7 от 12.04.2017 г. с която е отказано издаването на спортна лицензия на Сдружение с нестопанска цел [ЮЛ]. Административният орган е съобразил становището на Комисията за лицензиране и атестиране, като е приел, че съгласно представеното от заявителя описание на дейността „Т-клас стрелба“, последната не може да бъде квалифицирано като самостоятелен вид спорт, тъй като се установява идентичност със спорта „динамична стрелба“. Конкретно административният орган е приел, че основните характеристики на „Т-клас стрелба“ и „динамична стрелба“ са еднакви (използване на оръжия, попадащи в обхвата на ЗОБВВПИ; симулирането на „реална обстановка“; близост до бойно приложната стрелба; същността на състезанията; методите на оценяване и т. н.) На следващо място в мотивите към заповед № РД-10-7 от 12.04.2017 г. е записано, че дисциплината Т-Class Tactical Sniper е дефинирана като „стрелба със снайперови оръжия на естествен терен“. Доколкото спортът е позитивна човешка дейност, насърчавана от държавата (чл. 4 от ЗФВС), при неговото упражняване не следва да се допускат нарушения на действащи правни норми, респ. дейност, която по дефиниция нарушава определени нормативноустановени изисквания, не може да бъде определена като спортна дейност. Предвиденото използване на снайперови оръжия на естествен терен нарушава изискването на чл. 95, ал. 1 от ЗОБВВПИ, съгласно който огнестрелните оръжия и боеприпаси за тях, придобити по реда на този закон, могат да се употребяват за спортни и учебни цели само на стрелбища, поради което тази дисциплина не може да се определи като спортна дейност.

При така установеното от фактическа страна, Върховният административен съд, седмо отделение обосновава следните правни изводи:

При извършената служебна проверка на законосъобразността на оспорената заповед, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, на основанията посочени в чл. 146 от АПК, съдът намира, че административният акт е издаден от компетентен орган (чл. 17 от ЗФВС) – министърът на младежта и спорта.

Административният орган е изложил в заповедта фактическите и правни основания за издаването й, поради което не се констатира нарушение на изискванията за форма чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

В хода на административното производство е спазен предвиденият ред за разглеждане на подаденото от Федерацията заявление регламентиран в ЗФВС и Наредба за реда за лицензиране на спортните организации в Р.Б.Н със заповед на министъра Комисия по лицензирането и атестирането е разгледала подаденото заявление и приложените документи, изготвила е становище по преписката и е направила мотивирано предложение за постановяване на отказ за издаване на исканата спортна лицензия. В този смисъл не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Оспорената заповед обаче е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 17а, ал. 3, т. 2 и т. 3 от ЗФВС (ЗАКОН ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА), посочени като правно основание за постановяването на отказ за издаването на спортна лицензия на Сдружение [ЮЛ].

По отношение на нормата на чл. чл. 17а, ал. 3, т. 2 от ЗФВС настоящият съдебен състав приема следното:

Съгласно тази разпоредба министърът на младежта и спорта отказва издаване на спортна лицензия, когато спортната организация извършва спортна дейност, за която друга спортна организация има издадена спортна лицензия.

В конкретния случай необосновани и некореспондиращи с установените по делото факти са правните изводи на административния орган, че спортът „Динамична стрелба“, за развитието на който има издадена лицензия № 002522 на „Българската федерация по динамична стрелба“ е идентичен със заявената спортна дейност „Т-Клас стрелба“ от Сдружение с нестопанска цел [ЮЛ]. Вярно е, че при съпоставка между основните характеристики на Динамичната стрелба и Т-Клас стрелбата се установяват някои сходства и общи черти, предвид факта, че става въпрос за стрелкови спортни дейности - употреба на огнестрелно оръжие, стрелба по мишена, точност, прецизност и скорост на стрелбата, но същевременно двата вида дейности притежават и редица качествени различия, които ги категоризират като различни видове спортна дейност.

На първо място в двата вида стрелба се използват различни оръжейни системи - при практикуването на стрелковия спорт „Т-Клас“ се използват основно т. нар. „дългоцевни оръжия“ и по-конкретно „прецизни снайперови системи“ (далекобойни снайперистки пушки), докато при практикуването на спорта “Динамична стрелба” се използват предимно т. нар. „късоцевни оръжия“ - пистолети и револвери, а използването на някои „дългоцевни оръжия“ се свежда до употребата на по-леки в сравнение с „прецизните снайперови системи“ оръжия - основно ловни гладкоцевни пушки и къси леки карабини.

На следващо място дистанциите за стрелба са чувствително различни - стрелковият спорт „Т-Клас“ се практикува основно на големи дистанции (800 м. и до 2 000 м.), докато спортът “Динамична стрелба” се практикува основно на къси (10-25 м.) и средни (100-300 м.) дистанции.

На следващо място с оглед различните оръжия и дистанция, на която се практикуват двата вида стрелба, са необходими и различни стрелкови полигони и мишени. Стрелковите полигони за Т-Клас стрелба използват естествени терени, малко на брой стрелкови площадки, но с минимална дистанция 1000 метра, поради естеството на използваните специализирани оръжия. Стрелковите полигоните за динамична стрелба притежават много на брой стрелкови площадки, но с къси дистанции и изкуствено създадени защитни съоръжения. Различни са и изискванията към екипировката на участниците.

На следващо място при практикуването на стрелковия спорт „T-Клас“ се предвижда състезание в стрелкови отбор от двама състезатели, които изпълняват спортното упражнение едновременно и оценяването е общо за отбора, докато в спорта “Динамична стрелба”, оценяването на всеки отделен състезател е само индивидуално.

Крайният извод, който се налага е, че спортът динамична стрелба и стрелковият спорт Т-Клас съществено се различават с оглед различните изисквания за практикуване им – оръжия, боеприпаси, полигони, мишени, брой участници, оръжейни съоръжения, оценяване и т. н. В този смисъл настоящият съдебен състав кредитира и приетото по делото като доказателство писмено становище на „Българската федерация по динамична стрелба“ от дата 14.06.2017г., съгласно което тази федерация не може и няма право с оглед правилника на Международната конфедерация по динамична стрелба (IPSC) да развива под каквато и да е била форма друг стрелкови спорт, включително и стрелковия спорт Т-Клас.

По отношение на нормата на чл. 17а, ал. 3, т. 3 от ЗФВС настоящият съдебен състав приема следното:

Съгласно тази разпоредба министърът на младежта и спорта отказва издаване на спортна лицензия, когато спортната организация извършва дейност, която не може да бъде определена като спортна.

В конкретния случай необосновани и некореспондиращи с установените по делото факти са правните изводи на административния орган, че дисциплината Т-Class Tactical Sniper не може да се определи като спортна дейност, тъй като е дефинирана като „стрелба със снайперови оръжия на естествен терен”, което противоречи на чл. 95, ал. 1 от ЗОПВВПИ, съгласно който огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях могат да се употребяват за спортни и учебни цели само на стрелбища.

Настоящият съдебен състав счита, че съгласно представеното от Сдружение[ЮЛ] описание на дейността дисциплина T-Class Tactical Sniper представлява състезание по стрелба със снайперови оръжия, което включва разнообразен набор от стрелкови умения, които да се практикуват в трудни, но реалистични сценарии (стрелковите упражнения) в условията на естествен терен, реалистични позиции за ограничено време при симулиран стрес. В този смисъл дисциплината следва да бъде определена като спорт по смисъла на § 1 т. 31 от ДР на ЗФВС - всички форми на физическа активност, които чрез самостоятелно или организирано участие имат за цел реализиране или подобряване на физическата дееспособност и емоционалното състояние, формиране на социални отношения или постигане на резултати в състезания на всички нива.

На следващо място съдът счита, че понятието „стрелба на естествен терен“ не предполага осъществяването й извън стрелбище, тъй като това е задължително условие за осъществяването на стрелба за спортни цели, а означава, че стрелбата ще бъде осъществявана на открити спортни стрелбища, които нормативно са дефинирани в Наредба № V-12-299 от 16.09.2013г. за условията и реда за изграждане и експлоатация на спортни обекти – открити спортни стрелбища, извън урбанизираните територии. Съгласно чл. 8 от тази Наредба се предвижда възможността за провеждане на стрелби на следните видове стрелбища на открито: стрелбище от полеви тип – стрелбище без специално конструирани обезопасяващи съоръжения и без обезопасяващи естествени прегради от топографията на местността по направленията на стрелба; стрелбище със специално конструирани обезопасяващи съоръжения по направленията на стрелба; стрелбище с обезопасяващи естествени прегради от топографията на местността (високи хълмове, високи и стръмни скатове и др.); комбинирани стрелбища – стрелбища, съчетаващи обезопасяващи естествени прегради и специално конструирани обезопасяващи съоръжения.

Изводът който се налага е, че дисциплина T-Class Tactical Sniper представлява спортна дейност, която не е забранена от разпоредбите на ЗОПВВПИ.

Предвид изложеното настоящият състав счита, че заповед № РД-10-7 от 12.04.2017 г. издадена от министъра на младежта и спорта, с която на основание чл. 17а, ал. 3, т. 2 и т. 3 е отказано издаването на спортна лицензия на Сдружение[ЮЛ] е постановена в нарушение на материалния закон. Тя следва да бъде отменена, а административната преписка да се изпрати на министъра на физическото възпитание и спорта, за ново произнасяне съобразно изложените в решението мотиви.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 и с чл. 174 от АПК, Върховен административен съд, седмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № РД-10-7 от 12.04.2017 г. издадена от министъра на младежта и спорта.

ИЗПРАЩА административната преписка на министъра на младежта и спорта, за ново произнасяне по заявлението на Сдружение[ЮЛ] за издаване на спортна лицензия, в двумесечен срок от получаване на преписката, при спазване на тълкуването на закона, дадено в мотивите на настоящето решение.

Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.