Производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 193, ал. 7 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

Образувано е по жалби на П. Н. В., от [населено място] срещу мълчалив отказ на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по заявление с рег. индекс № 11 – 07 – 2201 / 05.10.2016 г. на Висшия съдебен съвет досежно преместване и повишаване на длъжност „съдия“ в Административен съд – [населено място] и срещу последвал изричен отказ с решение по т. 9 от протокол № 27 / 06.12.2016 г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, с което е оставено без уважение искането на административния ръководител – председател на Административен съд [населено място] и заявлението на жалбоподателя по чл. 193, ал. 6 ЗСВ за назначаването му за „съдия“ в Административен съд – [населено място].

Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност поради съществени нарушения на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона.

Жалбоподателят твърди, че мълчаливият отказ по кадрови въпроси е винаги незаконосъобразен фингиран административен акт.

Посочва, че липсва норма, която да предвижда, че чл. 193, ал. 6 ЗСВ следва да се прилага само за конкурси започнали след приемането му. Пояснява, че под „предходна конкурсна процедура” законодателят е имал предвид предхождаща, предна, последно завършила такава, поради което позоваването от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет на §210 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ (ДВ, бр. 62 / 09.08.2016 г.) е неточно.

Ответникът по жалбите – Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет чрез юрисконсулт Р. Д. изразява становище за недопустимост и неоснователност на същите. Обосновава отсъствието на мълчалив отказ предвид датата на встъпване в длъжност на спечелилия конкурса кандидат, а изричният отказ поддържа като законосъобразен, позовавайки се на точно прилагане на материалноправните разпоредби и съответствие с целта на закона. Посочва, че разпоредбата на чл. 193, ал....