Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Д. С. Г. от [населено място], В. област срещу решение № 287 от 22.02.2017 г., постановено по адм. д. № 3178/2016 г. по описа на Административен съд гр. В., ХХVI състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и на оспорения административен акт.

Ответникът – Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. В., не е взел отношение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд гр. В. е отхвърлил жалбата на Д. С. Г. от [населено място], В. област срещу решение № 2153-03-86 от 8.11.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. В. и потвърденото с него разпореждане № РС-04-03-00179481 от 29.09.2016 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при Териториално поделение на НОИ - гр. В..

При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

По първоначалното дело не е бил налице спор по фактическата обстановка, която се свежда до следното:

Жалбоподателката е получавала личната пенсията за осигурителен стаж и възраст на съпруга й Т. Й. Г. през цялата 2011 г., по силата на дадено й от последния пълномощно от 15.02.2007 г. С решение № 2640 от 29.06.2016 г., постановено по гр. д. № 16091/2015 г. по описа на Районен съд гр. В., влязло в сила на 22.07.2016 г., е обявена смъртта...