Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. В. В. от гр. [населено място] срещу решение № 10 от 09.03.2017 г., постановено по адм. д. № 9/2017 г. по описа на Административен съд – Габрово. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението, ведно със законните последици.

Ответникът – директорът на Териториално поделение на НОИ гр. Г., не е взел отношение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд – Габрово е отхвърлил жалбата на Т. В. В. от гр. [населено място] срещу решение № 65 от 15. 12. 2016 г. на директора на Териториално поделение на НОИ

гр. Г. и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] от 01.07.2016 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при Териториално поделение на НОИ гр. Г..

При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че постановеното решение е валидно и допустимо.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че с процесното решение на директора на Териториално поделение на НОИ гр. Г., поправено с решение № 6 от 14.02. 2017 г. на същия административен орган, е потвърдено разпореждане, с което на основание чл. 100, ал. 1 КСО и ПМС № 136 от 08.06. 2016 г., получаваните от В. пенсии са били осъвременени. При условията на чл. 168, ал. 1 АПК и с оглед заявеното от жалбоподателката оспорване само на размера на отпуснатата й лична пенсия за осигурителен стаж и...