Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Район „Витоша” – Столична община, чрез процесуален представител, срещу решение № 1909 от 21.03.2016 г. по адм. дело № 5250/2015 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което съдът е отменил заповед №РД-15-118/11.05.2015 г. на кмета на общината. Касаторът излага доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон. Иска отмяната му и произнасяне по съществото на спора, при което жалбата против заповедта бъде отхвърлена.
Ответникът В. И. М., чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва същата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира направените по делото разноски.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:
С атакуваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед №РД-15-118/11.05.2015 г. на кмета на Район „Витоша” – Столична община, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА (ЗАКОН ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ) (ЗМСМА), чл. 10 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл), чл. 3, ал. 4 от Наредба за провеждане на конкурсите за държавни служители (НПКДС), заповед № РД-15-90/31.07.2013 г. на кмета на район „Витоша“, с която се нарежда обявяването на конкурси за всички длъжности, заети по чл. 16а ЗДСл на непълно работно време, утвърдено длъжностно разписание, считано от 01.08.2013 г. и проведен конкурс /съгласно заповед № РД-15-66/23.03.2015 г./ на 28.04.2015 г., служебното правоотношение на В. И. М. е прекратено за заеманата от него длъжност началник-отдел „Образование, социални дейности, култура, спорт и логистика“ на СО – район „Витоша“. Служителят е бил назначен по чл. 16а ЗДСл на непълно работно време – 7 часа, с ранг III младши, считано от 12.05.2015 г. Органът е посочил също и невъзможност една щатна бройка за началник на отдел „Образование, социални дейности, култура, спорт и логистика“, определена за заемане на пълно работно време – 8 часа, да се заема и от служител, назначен без конкурс на непълно работно време, който не е участвал в проведения конкурс, както и че е назначен класирания на първо място кандидат, съгласно чл. 10д, ал. 4 ЗДСл и чл. 34, ал. 1 от НПКДС.
За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществените нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ). Приел е, че в оспорваната заповед не е посочено нито едно от законово предвидените правни основания за прекратяване на служебното правоотношение. Разпоредбата на чл. 3, ал. 4 НПКДС предписва „конкурсно” изменение на служебно правоотношение по чл. 16а ЗДСл, възникнало без конкурс, а не прекратяването му. Приел е, че законосъобразност на оспореното прекратяване не може да се обоснове и с изложените в заповедта фактически основания. Решението правилно.
Съдът е установил релевантните за спора факти, като е събрал относимите доказателства, въз основа на които е извел законосъобразни изводи. Настоящият съдебен състав напълно споделя изложените в обжалваното решение фактическа обстановка и правни изводи, поради което не счита, че не следва да ги излага повторно.
Не е спорно между страните, че М. е назначен в администрацията при условията на чл. 16а ЗДСл – при непълно работно време. Като правно основание за прекратяване на служебното му правоотношение са посочени на първо място чл. 46, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, чл. 10 ЗДСл и чл. 3, ал. 4 от Наредба за провеждане на конкурсите на държавните служители, които разпоредби уреждат компетентността на местните органи да прекратяват служебни правоотношения, също и конкурсът, елемент от реда за постъпване на държавна служба. Разпоредбата на чл. 3, ал. 4 НПКДС визира задължително провеждане на конкурс при промяна на служебното правоотношение от непълно на пълно работно време, както и при преназначаване от длъжност на непълно работно време на друга длъжност на пълно работно време, т. е. задължително изменение на служебно правоотношение по чл. 16а ЗДСл при спазване на конкурсното начало, а не прекратяването му.
Административният орган се е позовал на заповед на кмета на СО-район „Витоша“ с която се нарежда обявяването на конкурси за всички длъжности, заети по чл. 16а ЗДСл на непълно работно време, заповед за проведен конкурс и назначен класирания на първо място кандидат, съгласно чл. 10д, ал. 4 ЗДСл и чл. 34, ал. 1 НПКДС. Актовете на кмета са във връзка с провеждане на конкурс в съответната районна администрация и не могат да послужат като правно основание за прекратяване на служебното правоотношение на М.. Невъзможността една щатна бройка за началник - отдел „Образование, социални дейности, култура, спорт и логистика“, определена за заемане на пълно работно време – осем часа, да се заема и от служител, назначен без конкурс на непълно работно време от седем часа, който не е участвал в конкурс, не обосновава правно основание за едностранно прекратяване на служебното правоотношение на М..
В случая органът по назначаването прекратява едностранно без предизвестие конкретното служебно правоотношение, без да е посочил една от лимитативно изброените предпоставки за издаване на акта. С касационната жалба касаторът въвежда основание за едностранно прекратяване на служебното правоотношение на М., свързано с обективна невъзможност от страна на служителя да изпълнява служебните си задължения, поради назначаване на кандидата, класиран на първо място съгласно окончателен протокол, съставен от комисията на основание чл. 34 НПКДС. Недопустимо е органът по назначаването да уточнява или изменя правното основание за издаване на оспорената заповед извън административното производство. От друга страна, съдържанието на обективната невъзможност като основание за прекратяване, предвидено в чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, изисква настъпвнето на обстоятелства извън волята на страните по правоотношението, което в случая не е налице. Въвеждането на изменение относно длъжността началник-отдел „Образование, социални дейности, култура, спорт и логистика“ не е извън волята на органа, а напротив, извършено е по негово изрично волеизявление.
Разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ЗДСл предвижда, че служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В тази връзка съдът правилно е приел, че фактическите основания, приети от органа, не са подведени под конкретно, разписано от закона, правно основание за прекратяване на служебното правоотношение. Без да е посочено някое от предвидените в закона алтернативни прекратителни правни основания, съдът не може да провери законосъобразността на административния акт, нито е допустимо да допълва или изменя едностранната воля на издателя на заповедта. Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че заповедта е издадена при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. В допълнение следва да бъде посочено, че административният орган, при упражняване на правомощията си занапред, би могъл да съобрази разпоредбата на чл. 107 ЗДСл ( ДВ, бр. 57 от 2016 г.)
Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на правния спор, своевременно направеното искане от ответника за присъждане на разноски в касационната инстанция и представените доказателства за реализирането им (л. 10), в тежест на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400 лева. Воден от горното, Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1909 от 21.03.2016 г., по адм. дело № 5250/2015 г. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Столична община, район "Витоша", [населено място], [улица] да заплати на В. И. М. със съдебен адрес [населено място], [улица], [адрес], ет. [номер], кантора [номер], направените по делото разноски в размер на 400 (четиристотин) лева. Решението е окончателно.