Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от [фирма] [населено място], против решение № 6385/21.10.2016 г. по адм. д. № 6714/2016 г. на Административен съд – София-град. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и иска да бъде отменено. Възразява се, че мотивите на съда се ограничават до обсъждане на указанията на Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/Комисията/ по третиране на трафика без CLI, формулирани от Комисията в писма след приемане на Постановленията. Съдът е направил оценка на тези указания, като едностранно се е водил от защитната теза на КРС и е игнорирал тезата на [фирма]. Изпълнителните основания - решение № 1361/2012 г. и решение № 1362/2012 г. са индивидуални административни актове и имат за предмет налагане на специфични задължения за период от три години. Изпълнението на задълженията на [фирма], следва да се преценява само от гледна точка на дължимо поведение, дефинирано в приетите Постановления. Съдът е оставил без разглеждане аргументите на [фирма] в тази насока. Тези аргументи доказват противоправното налагане на санкции след датата 10.04.2013 г., на която [фирма] е изпълнило всички указания на КРС. Съгласно чл. 287, ал. 1 АПК, глобите и имуществените санкции се налагат до изпълнение на задължение за определено действие, т. е постановлението трябва ясно да дефинира действията, които следва да се предприемат от задълженото лице. В решението си съдът е излязъл извън рамките на спора и е ограничил анализа си само до третирането на трафика без CLI. Даденото от съда тълкуване на понятието „без оглед на произхода“ е неправилно и поради това, съдът неправилно прилага чл. 257 ЗЕС.

Ответникът по касационната жалба – Комисия за регулиране на съобщенията, редовно призована, се представлява от юрисконсулт С., който оспорва касационната жалба. В писмен отговор по делото излага...