Образувано е по касационна жалба на кмета на община С. срещу решение № 1889/18.11.2016 г. по адм. д. № 2264/2015 г. на Административен съд Бургас и по частна жалба на [фирма] чрез неговия пълномощник срещу същото решение в частта с характер на определение. Считат решението в обжалваните му части за неправилно поради противоречието му с материалния и процесуалния закон. Претендират отмяната му.

Като ответници по жалбите на насрещните страни жалбоподателите ги оспорват.

Жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадените жалби.

За да се произнесе по съществото на жалбите, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от " [фирма] срещу заповед №8- Z-1467/27.10.2015 г. на временно изпълняващия длъжността кмет на община С., с която му е наредено да премахне незаконен строеж "открит басейн 400 кв. м., бетонова площадка, подпорни стени и пътеки", находящ се в имот [номер], местността "Б.", землището на [населено място] като изграден от дружеството без строителни книжа на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 225а ЗУТ.

С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт в частта, в която на дружеството е разпоредено да премахне описания като незаконен строеж в посочения имот - изключителна държавна собственост и е оставил без разглеждане жалбата на дружеството в частта, с която е разпоредено премахването на незаконния строеж, като е прекратил производството в тази му част.

В частта, с която е отменена заповедта досежно посочения като адресат на акта [фирма], решението се обжалва от кмета на община С.. За да постанови отмяна на заповедта в тази част, решаващият съд е развил следните доводи:

От страна на административния орган не са ангажирани доказателства, че обектът, който е разпореден да се премахне е изграден и е собственост на жалбоподателя, като от представените по делото доказателства не би могло да се установи, кой е собственика на строежа. В тази част решението е законосъобразно:

Установява се от заключението на вещото лице, че така описаното незаконно строителство в обжалваната заповед е различно от разпореденото за премахване по заповед №РД-14-84/24.08.2009 г. Същата заповед, съобразно която като собственик и извършител е посочено [фирма], е влязла в законна сила и е започнало нейното изпълнение. В посочения в обжалваната заповед имот [номер] попадат подпорна стена и пътека със стъпала, а морският басейн с площ от около 400 кв. м. и два броя бетонови стълби попадат извън обхвата на посочения имот, като предметът на двете заповеди е различен. В заповедта от 2009 г. и констативния акт към същата са описани други имоти. Така описаният строеж попада в държавна собственост. Авторството на изграденото не се потвържвата от нито едно от приобщените към делото доказателства, поради което качеството на "извършител" на [фирма] е отречено. Липсват каквито и да са данни и за собствеността на изградено, още по-малко доказателства за собственост в лицето на [фирма]. Както се посочи, разпореденото за премахване е различно от това, предмет на заповед №РД-14-84/24.08.2009 г., за да се направи извод за един и същ извършител- [фирма]. Предвид изложеното, като е отменил заповедта досежно посочения адресат поради липсата на качеството на извършител или собственик на изграденото, първоинстанционният съд е постановил решение при правилно приложение на материалния закон, без да е допуснал нарушение на съществени процесуални норми. По частната жалба на [фирма]: Частната жалба е неоснователна:

Изложеният от решаващия съд довод за липса на правен интерес от обжалване в останалата част на заповедта-досежно разпореденото премахване на незаконния строеж, се споделя и от настоящата инстанция. След като [фирма] не може да бъде адресат на заповедта, то за същия не е налице и правен интерес от премахване на разпоредените със заповедта правни последици, а именно -премахването на изградения и приет за незаконен строеж. Разпореденото премахване при липстата на установен извършител и /или собственик на изградено, който да премахне доброволно изграденото, следва да се извърши от общината-чл. 225а, ал. 3 ЗУТ чрез принудително изпълнение.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1889/18.11.2016 г. по адм. д. № 2264/2015 г. на Административен съд Бургас. Решението е окончателно.