Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на М. Д. Ц. срещу заповед № ЧР-П-02/04.01.2017 г. на министъра на икономиката, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и 7 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) е прекратено служебното й правоотношение за длъжността "главен вътрешен одитор" в дирекция "Вътрешен одит" на МИ следствие на получен и влязъл в сила отказ № 293818.11.2016 г за достъп до класифицирана информация до ниво "Секретно".

Жалбоподателката излага съображения за незаконосъобразност на издадената заповед и иска отмяната й.

Ответникът - министърът на икономиката, чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна.

Настоящата инстанция намира, че оспорването е процесуално допустимо, а по същество е основателно, поради следното:

Както се посочи, служебното правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл - налице е обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 и т. 7 от същия закон - държавният служител е назначен при неспазване на условията по чл. 7, ал. 1, т. 6 и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Органът по назначаването е счел, че са налице материалноправните предпоставки на посочените две хипотези на чл. 107, ал. 2 - последната на т. 5 и тази на т. 7 от ЗДСл. Прието е в заповедта, че жалбоподателката не отговаря на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност след възстановяването й на работа в изпълнение на влязло в сила съдебно решение. Освен това провеждането на конкурс за длъжността й се препятства от разпоредбата на чл. 10д, ал. 4 от ЗДСл.

Заповедта е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

В константната си практика относно прекратяване на...