Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалният кодекс, във връзка с чл. 13, ал. 3 от ЗКФН (ЗАКОН ЗА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР) /ЗКФН/.

Образувано е по жалба на [фирма]-в процес на учредяване, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], срещу Решение № 827-ИП/07. 12. 2016г. на Комисия за финансов надзор, с което на основание чл. 13, ал. 1, т. 5, във връзка с 15, ал. 1, т. 1 от ЗКФН (ЗАКОН ЗА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР) и чл. 16, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 13 от ЗПФИ (ЗАКОН ЗА ПАЗАРИТЕ НА ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ) /ЗПФИ/ на жалбоподателя е отказано издаване на лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на административният акт като постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК.По така изложените съображения се прави искане се отмяната му.

Ответната страна – Комисия за финансов надзор, чрез процесуалният си представител юрк.Г. възразява срещу основателността на процесната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.

Подадената жалба е допустима като подадена в срок от активно легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт. С оглед твърденията на страните в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146 от АПК, тричленния състав на Върховния административен съд по настоящото дело съобрази следното:

Обжалваното решение на Комисията за финансов надзор е постановен въз основа на депозирано от жалбоподателя искане до КФН за издаване на лиценз за извършване на услуги и дейности като инвестиционен посредник в рамките на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство (ЕИП) по чл. 5, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от ЗПФИ и на допълнителни услуги по чл. 5, ал. 3, т....