[фирма], чред адв. Е. М., обжалва Решение № 2033/08.12.2016 г. на Административен съд – Бургас по адм. дело № 2075/2016г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-01-309/24.04.2015 г. на кмета на община Ц., нареждаща, на основание чл. 224а, ал. 1 вр. чл. 224, ал. 1, т. 7 ЗУТ, спиране на изпълнението и забраняване на достъпа до строеж: „Жилищна сграда в УПИ [номер], кв. [номер], [населено място]“, находящ се в ПИ [номер] по КК на [населено място], [община], собственост на дружеството, до произнасянето на директора на РИОСВ – Бургас с краен административен акт относно инвестиционното предложение по изграждане на строежа.

Ответникът – кметът на община Ц., не изразява становище по жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Правомощието по чл. 224, ал. 1, т. 7 ЗУТ да се разпореди спиране на изпълнението на строежа и забрана на достъпа до него възниква при неизпълнението на специални изисквания и/или наличието на актовете по чл. 142, ал. 5, т. 7 и 8 ЗУТ. Целта на уреждащата това материалноправно основание норма е да отстрани допуснати в процеса на одобряването на инвестиционните проекти нарушения, макар и на по-късен етап от развитието на инвестиционната инициатива – след започване на строителството, с което да обезпечи правомерното реализиране на строежа чрез привеждането му в съответствие с изискванията, изпълними още при издаването на разрешаващия го акт. Затова, противно на довода в жалбата, проверката по 142, ал. 5 вр. ал. 4 ЗУТ за оценката на съответствието на инвестиционните проекти с основните изисквания към строежите е приложима не само при контрола за законосъобразност на разрешението за строеж, но и по време на дейността по осъществяване на строежа.

2. Относима към нареденото спиране на изпълнението на строежа е предпоставката по чл. 224, ал. 1, т. 7, предл. 2 ЗУТ в частта относно липсата на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8 ЗУТ, който е условие за разрешаване на строителството по ЗООС (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА) и ЗБР (ЗАКОН ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ). Въпреки лаконичността и непрецизността в мотивите на административния акт, волята на органа да обвърже принудителната мярка с това основание е изразена в степен, позволяваща индивидуализацията на предмета на съдебния контрол до конкретните юридически факти, пораждащи упражненото правомощие, и по този начин изключваща квалификацията за допуснат съществен процесуален порок на заповедта.

3. Както граматическото, така и функционалното тълкуване на чл. 224, ал. 1, т. 7 ЗУТ в посочената част обосновава позицията, че мярката може да бъде приложена не само при несъобразяване с вече издадени актове от категорията по чл. 142, ал. 5, т. 8 ЗУТ, но на същото основание и при отсъствието им – и в двата случая строежът не би отговарял на критериите, включени в обхвата на оценката за съответствие. Именно постигането му е целта на временното преустановяване на строителството. Приемането на противното би противоречало на тази цел, допускайки санирането на поне съпоставим по тежестта си порок в инвестиционната дейност.

4. а. Писмо изх. № Ж-243/22.12.2015 г. на ръководителя на Инспектората на МОСВ (по повод на представянето на което като ново писмено доказателство е отменено, на основание чл. 239, т. 1 АПК, предходно влязло в сила на решение на административния съд по същото оспорване – вж. Решение № 11370/26.10.2016 г. на ВАС по адм. дело № 4481/2016 г.) съдържа твърдения, възприети в обжалваното решение и неоспорени по същество от касатора, че имотът на дружеството попада в две зони от мрежата „Натура 2000“ и частично в природен парк „С.“.

б. Последица от фактическите установявания относно местоположението на имота е необходимостта от подлагане на инвестиционното предложение на оценка за съвместимостта му с предмета и целите на опазване на съответните защитени зони – чл. 31 ЗБР, която протича по Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони.

5. Правната значимост на волеизявлението на компетентния орган по чл. 6а, т. 2 от наредбата (чиято дължимост е припозната и от страната, която е подала уведомления за инвестиционното предложение до РИОСВ) е свързана с условията за допустимост на строителството, респ. със законосъобразното му завършване – чл. 142, ал. 5, т. 8 ЗУТ вр. чл. 31 ЗБР. До произнасянето на специализирания административен орган е налице основание за временно преустановяване на дейността по реализацията на строежа. За да се приеме като настъпил юридическия факт, който би прекратил действието на заповедта, е достатъчно да бъде издаден и да влезе в сила заключителен в производството по наредбата акт, независимо от неговия вид, съдържание и конкретното му основание – тези въпроси ще бъдат решени от органа, комуто оценката е възложена.

6. Извършването на строежа при отсъствието на административен акт по оценката на съвместимостта на инвестиционния проект е в колизия с инкорпорираната в чл. 224, ал. 1, т. 7 ЗУТ забрана, което определя и законосъобразността на заповедта за налагането й. Съответстващото заключение на административния съд изключва релевираните пороци на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2033/08.12.2016 г. на Административен съд – Бургас по адм. дело № 2075/2016 г. Решението е окончателно.