Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на М. М. К., подадена чрез адв. М. К., против решение № 29/14.03.2016 г., постановено по адм. дело № 3/2016 г. по описа на Административния съд – Търговище. В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи исковата претенция. Претендират се разноски.

Ответната страна – НАП, ТД Варна, офис Търговище изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че са налице касационни основания и затова обжалваното решение следва да бъде отменено.

Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С посоченото решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, съдът е отхвърлил исковата молба на М. М. К. против НАП, ТД Варна, офис Търговище, с която е предявена претенция да му бъде заплатена сумата 300 лв., представляваща имуществени вреди - разноски, направени в производството по обжалваното и отменено от съда незаконосъобразно НП № 1089209 – F 109312 от 30.06.2014 година, издадено от Директора на ТД на НАП Варна, офис Търговище. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че не са представени доказателства за направени по делото разноски, в това число за заплащане възнаграждение на адвокат, то предявената претенция се явява недоказана и неоснователна.

Решението е правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка и е обосновано, което е довело и до правилно приложение на материалния закон.

По делото не e имало спор за...