Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място] и адрес на управление: [улица] управител и представляващ дружеството Й. С., подадена чрез процесуалния му представител адв. Р. К., срещу решение № 1665/21.10.2016г. на Административен съд – Бургас, постановено по адм. дело № 1373/2016 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 2039/18.12.2015г., издадена от директора на ТД на НАП – гр. Б..

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че фактическите положения, приети за установени от съда, не се подкрепят от доказателствата по делото; че оспорената заповед не съдържа конкретното правно основание, доколкото чл. 186, ал. 1, т. 1 ЗДДС има напълно различни и самостоятелни хипотези, т. е. тя не отговаря на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК противно на приетото от съда; че е неправилен изводът на съда за липсата на съществени процесуални нарушения при издаването й, тъй като протоколът е връчен на лице, което не е служител на дружеството, както и изводът му, че законосъобразно принудителната административна мярка /ПАМ/ е наложена за максималния срок от един месец. Според касатора допълнителен аргумент за неправилността на решението е непроизнасянето от страна на съда по довода за изначална липса на предмет на оспорената заповед, тъй като се запечатва търговски обект, в който осъществява дейност и друг търговец – [фирма]. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени заповед № 2039/18.12.2015г. на директора на ТД на НАП – гр. Б.. Алтернативно се...