Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 вр. чл. 129, ал. 7 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно -осигурителна практика” /„ОДОП”/ – София при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Т. с пълномощно на л. 8, против решение № 428/19.01.2017 г. на Административен съд – София – град /АССГ/, постановено по адм. д. № 7792/2016 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-22002215003762-091-001/12.01.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение № 1077/29.06.2016 г. на директора на Дирекция “ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 9 200.06 лв.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради несъответствието му с приложимите материалноправни норми, съставляващо касационно отменително основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК. Същата в обстоятелствената си част представлява копие на решението на решаващия орган, с което е потвърден оспореният пред него по административен ред РА като в заключение касаторът е посочил, че тъй като АССГ е достигнал до различни правни изводи, то е постановил акта си в нарушение на материалния закон. Претендира се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – [фирма] – Клон офис България, ЕИК[ЕИК] с адрес: [населено място], [адрес] оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Р.. Иска от съда да остави в сила оспореното първоинстанционно решение и да му присъди направените разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността,...