Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК (АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС) /АПК/.

Образувано е по жалба на Н. Г. Т. срещу решение № 2137 от 19.12.2016 г. по адм. д. № 1754/2016 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 16-0769-001116 от 01.08.2016 г. на началник на група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Счита, че неправилно съдът е приел, че след като жалбоподателят е отказал да бъде проверен с техническо средство, а последствие дал кръв за изследване, това е достатъчно основание за налагане на принудителната административна мярка. В закона са описани две алтернативно предвидени предпоставки и следва да е налице отказ и по двете хипотези. Счита за неправилни изводите на съда за липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и за липса на компетентност на издателя на акта. Неправилно съдът приел, че доколкото в заповедта за оправомощаване липсва изрично посочване в коя от хипотезите на чл. 171, т. 1 от ЗДвП оправомощените лица могат да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки, те са компетентни да налагат мярки по всички хипотези на чл. 171, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Ответната страна е представила писмен отговор. Излага доводи, че видно от съдебно-химическата /токсикологична/ експертиза, извършена във ВМА гр. С. е, че е доказана употребата на психоактивно вещество -тетрахидроканабинол, поради което материалите по административно-наказателната преписка са изпратени в Районна прокуратура гр. Б. и по случая е образувано досъдебно...