Е. Д. М. е подал касационна жалба против решение № 295 от 13.01.2017 г. по адм. дело № 11702/2015 г. по описа на Административния съд–София град, с което е отхвърлен предявения от него против Министерство на правосъдието иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост и е поискано да бъде отменено със съответните законови последици.

Министерството на правосъдието не е взело становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила.

Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното:

Производството пред Административния съд – София град е било образувано по исковата молба на Е. Д. М. срещу Министерството на правосъдието, с която е предявен иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се преживени от ищеца стрес, психически тормоз, ужас и унищожаване на здравето, причинени от незаконосъобразни действия на длъжностни лица при Министерството на правосъдието по време на задържането в арестното помещение в сградата на Софийския районен съд на 20.11.2015 г. и 26.11.2015 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил исковата претенция, като приел, че надлежен ответник по иска не е Министерството на правосъдието, а Главна дирекция "Охрана". Съдът основал извода си на разпоредбите на чл. 391, ал. 2 и ал. 3 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ), където е посочено, че Главна дирекция "Охрана" е юридическо лице със седалище София към министъра на правосъдието, което организира и осъществява охраната на съдебните сгради, както и на Наредба №4 от 10 януари 2008 г. за правилата и нормите за безопасност и охрана при проектиране, строителство, реконструкция, модернизация...