Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от адвокат – пълномощника му И. С. П., срещу решение № 177 от 10.01.2017 г. по адм. д. № 397/2016 г. на Административен съд София-град. С него съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията) в частта му по раздел IV, т. 5 и 6, като го е осъдил да заплати разноски, представляващи юрискосултско възнаграждение в полза на КЕВР.

В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевират се всичките основания за касационна отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване касаторът в настоящото производство твърди, че с обжалваното решение КЕВР въвежда цена за достъп до електропреносната мрежа, която по същество представлявала изземване на приходите от дейността на производителите на електрическа енергия от вятър и слънце и прехвърлянето им към оператора на електропреносната мрежа [фирма] ([фирма]); в обжалваното решение административният съд признавал, че с цената за достъп, предмет на жалбата, КЕВР пряко целял компенсиране на разликата между пазарната и преференциалната цена, по която се изкупува произведената електрическа енергия от вятър и слънце, което противоречало на целите, заложени в чл. 31, т. 6 и 7 и ал. 4 ЗЕ; било допуснато нарушение на чл. 36а ЗЕ от страна на [фирма]. Касаторът твърди, че при постановяване на решението си КЕВР е нарушила чл. 26, ал. 1 АПК, защото не е уведомила заинтересованите лица, а само заявителите на цените в сектор „Енергетика“; мотивите към обжалваното решение на КЕВР не били обосновани при приемането на цената за достъп, а Комисията е приела това, което било заявено от [фирма] за компенсиране на направените разходи. Касаторът твърди, че съдът...