Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от АПК.

Образувано е по искане на [фирма]– [населено място] за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влязло в сила решение № 8223/21.12.2016 г., постановено по адм. дело № 7729/2016 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № ПО-103/11.07.2016 г. на заместник директора на ТД на НАП – гр. С., с което е оставена без уважение жалбата му против мълчалив отказ на публичен изпълнител при същата дирекция за вдигане на обезпечителни мерки, наложени върху движими вещи – моторни превозни средства за обезпечаване изпълнението на публични задължения. Твърди се в искането за отмяна, че моторните превозни средства, с които са обезпечените задълженията на дружеството, вече не са негова собственост и купувачите им като трети лица са завели установителни искове. Сочи се също така, че за предявените искови претенции публичния изпълнител е бил уведомен и му е указана възможността за промяна на способа за принудително изпълнение чрез отмяна на наложените обезпечения. Според молителя тези обстоятелства са настъпили след датата на постановяване на решението на първоинстанционния съд, чиято отмяна се иска и не са взети предвид при формиране на мотивите му, въпреки относимостта им към спор. Иска се отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд, София-град с конкретни указания.

Ответникът по искането за отмяна директорът на ТД на НАП – гр. С. чрез юриск. Н. Н. в депозирано по делото писмен отговор го оспорва. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание тази страна се представлява от юриск. Т..

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че искането за отмяна на влязлото в сила решение е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал....