Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], общ. [община], обл. [област], подадена чрез упълномощен адв. И. Д., против решение № 5481 от 01.08.2016 г., постановено от Административен съд София - град, Трето отделение, 49-ти състав, по адм. д. № 1852/2016 г. С атакуваното решение съдът е отхвърлил оспорването на касатора в настоящото производство, срещу решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/ в частта му по раздел IV, т. 5 и т. 6. Със същото решение касаторът е осъден да заплати на КЕВР разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд и твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен и необоснован. Развива подробни аргументи, че съдът неправилно не е отчел факта, че заинтересованите лица не са могли да вземат участие в проведеното административно производство, както и че са допуснати съществени нарушения на процедурата по чл. 36а от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА). Твърди се, че с процесното решение на КЕВР е определена цена за достъп, която е дискриминационна по отношение на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър, основана е на необективни критерии и не е ясно каква точно методика е използвана при определянето на размера й. Излага се становище, че неправилно е прието от съда, че нормата на възвращаемост е изчислена законосъобразно, тъй като КЕВР не е обосновала как е определена стойността на възвръщаемост на капитала, като елемент, образуващ цената за достъп. По изложените съображения и с писмена защита касаторът моли да се отмени съдебното решение като неправилно, на основание чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът - Комисията за енергийно и водно регулиране оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Б., която в съдебно заседание и с писмено становище пледира за оставяне в сила обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Б., която в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото съдът е преценил правилно, че оспореното решение е постановено от компетентен административен орган, в съответствие с правомощията му по чл. 21, т. 8 от ЗЕ, при спазване на изискуемата от закона форма и приложимите административнопроизводствени правила и при спазване на материалния закон. Според участващия по делото прокурор процесната цена за достъп е определена в съответствие с нововъведените изисквания на чл. 84, ал. 2 ЗЕ и § 197 от ПЗР на ЗЕ, обн. в ДВ, бр. 54/2012 г., определена е съгл. чл. 31, т. 1 от ЗЕ по прозрачен начин, като съобразно т. 2 на същата разпоредба с нея са възстановени икономически обоснованите разходи на [фирма], извършени във връзка с достъпа до мрежата на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници. Изразява становище, че не е налице нарушение на чл. 23, т. 5 и чл. 31, т. 1 от ЗЕ, тъй като равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия не означава еднакви цени за достъп, а равни възможности за участие на енергийния пазар, съобразени с вида на произвежданата енергия, като участието на една категория производители не следва да води до неоснователно обременяване на други дружества от електроенергийната система, което следва да извърши допълнителни разходи за закупуване на допълнителна резервна мощност във връзка с непостоянното производство на електрическа енергия от ВЕИ.

Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на [фирма] за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. в раздел IV, т. 5, КЕВР е определила на [фирма], считано от 01.08.2015 г., цена за достъп до електропреносната мрежа, без ДДС, която се дължи от производители на електрическа енергия, произведена от слънчева или вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи, за цялото произведено количество електрическа енергия, в размер на 7, 14 лв./MWh. В оспорения раздел IV, т. 6 са посочени ценообразуващите елементи на тази цена: необходими годишни приходи в размер на 20 307 000 лв и количества електрическа енергия – 2 844 860 MWh. Тези части от решението са били обжалвани от [фирма], относно което дружество безспорно е било установено, че е производител на ел. енергия от слънцето, предвид представените разрешениe за ползване, договор за изкупуване и договор за присъединяване на фотоволтаичнa централa.

От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил спазването на процедурата по приемане на решението, като е преценил, че не е допуснато нарушение на административно производствените правила. Посочил е, че КЕВР е публикувала на страницата си в интернет доклада на назначената работна група и проекта за решение, насрочила е обществено обсъждане, като отделна покана е била изпратена до заявителите на цените. Въз основа на протокола от проведеното обществено обсъждане съдът е приел, че дружеството-жалбоподател е могло да участва и заяви писмено становището си, както останалите представители на енергийни предприятия и сдружения. Съдът е посочил, че в ЗЕ и приложимите подзаконови нормативни актове няма разписано задължение за КЕВР писмено да уведомява всеки един производител на ел. енергия за насроченото обществено обсъждане, поради което е извел извод, че не е допуснато нарушение на чл. 26 АПК.

Първоинстанционният съд е анализирал предложението на [фирма] за утвърждаването на цени на електрическата енергия от 31.03.2015 г., допълнителното му становище от 08.06.2015 г., включително и направените корекции от страна на КЕВР в първоначалното и допълнителното предложение на дружеството, съдържащи се в приложената от делото административна преписка, представляващи по същността си мотиви към обжалваната част от решението. Приел е, че в правомощията на КЕВР е да вземе решение, с което да определи цената за достъп до електропреностната мрежа, в съответствие с чл. 30, ал. 1, т. 10 и т. 13 във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗЕ, от което е извел заключение, че решението е издадено от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила.

Относно материалната законосъобразност на обжалваната част от акта, в обжалваното решение е съобразен предмета на договора за достъп до електроразпределителната мрежа, като съдът се е позовал на чл. 84, ал. 2 ЗЕ и § 197, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗЕ, обн. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., в сила от същата дата. Изяснено е съдържанието на понятието „достъп“, определено в § 1, т. 15 от ДРЗЕ, както и това, че [фирма] има качеството на производител на електрическа енергия, според §1, т. 46 от ДРЗЕ, с оглед на което е длъжно да сключи договор за достъп. Съдът е посочил, че с решение № Ц-33 от 2012 г. на основание чл. 32, ал. 4 ЗЕ са били определени временни цени за достъп до електропреносната и/или електоразпределителните мрежи, което е отменено с множество решения на ВАС. За първи път цената за достъп е определена с решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. на ДКЕВР, което към този момент не е влязло в сила, тъй като е обжалвано, които обстоятелства са били служебно известни на първостепенния съд. При определянето на цената за достъп до електропреносната мрежа съдът е съобразил принципите, въведени с чл. 31, т. 1 и 2 ЗЕ, както и нормите на чл. 27 от Наредба № 1, в релевантната й редакция, обн. в ДВ, бр. 17/2014 г., в която е визиран начинът на определянето на цената за достъп. В ал. 3 на същия нормативен текст е регламентирано, че пределната цена на разходите на оператора на преносната мрежа за закупуване на разполагаемост за студен резерв и услуги се изчислява след анализ и оценка на резултатите от отчетените разходи за предходния ценови период и прогноза за следващия ценови период. Съобразно представените писмени доказателства, цената за достъп е определена при съобразяване на направените допълнителни разходи за резерв - закупена разполагаемост за периода м. 07.2012 г.- м. 04.2015 г., като е отчетено, че през този период, с изключение на месеците, през които [фирма] не е закупувало разполагаемост за студен резерв, поради липсата на средства, при 8760 часа годишно, в процесния ценови период следва да бъдат включени разходи отразяващи 100 MWh допълнителен резерв, а не както е поискал преносния оператор 170 MWh. Съдът е преценил, че натрупаният при оператора на преносната мрежа дефицит, причина за който е закупената разполагаемост през посочения период до м. 04.2015 г., както и некоригиране на необходимите приходи с приходите от реактивна енергия, в съответствие с изменението на чл. 7 от Наредба № 1, са двата фактора, които водят до съществена разлика между цената за достъп, определена с решение № Ц-6 от 2014 г. и с обжалваното решение № 27 от 2015 г. Въз основа на този анализ съдът е формирал извод, че определената цена за достъп, съответна на направените разходи за разполагаемист през предходния ценови период е законосъобразна, поради настъпилите изменения в ЗЕ и Наредба № 1. Освен това съдът е съобразил чл. 12, т. 1 във връзка с чл. 11, т. 1 от Правила за търговия с електрическата енергия (ПТЕЕ), уреждащи видовете договори, страни и предмета им, по-конкретно договорите за достъп до електропреносната мрежа и предоставянето на системни услуги. Приложил е и разпоредбите на чл. 62, ал. 4 от Правилата за управление на електроенергийната система (ПУЕС), според която правото на ползване на електропреносната мрежа се основава на договор за достъп (право на ползване на преносната мрежа, предоставяне на допълнителни услуги и ползване на системни услуги), сключен между ползвателя и оператора на преносната мрежа. Съдът е посочил и съдържанието на понятието „системни услуги“, определено в чл. 53а ДРЗЕ, видовете допълнителни услуги, визирани в чл. 94 ПУЕС, които съгласно чл. 93, ал. 3 ПУЕС операторът на преносната мрежа закупува за реализиране на някои системни услуги, които предоставя на ползвателите на преносната мрежа. Съобразено е, че в чл. 27, ал. 4 от Наредба № 1 в релевантната й редакция е регламентирано, че цената за достъп може да включва компонентите: цена за мощност/разполагаемост, цена за енергия и други компоненти в зависимост от структурата на разходите. По тези съображения цената за достъп, в която са включени и други компоненти, е преценена като съответваща на посочената норма от Наредба № 1. Относно периода, през който са осъществени разходите, които са преди определянето на цената за достъп, първоинстанционният съд е приел, че извършената компенсация от страна на КЕВР е съответна на чл. 31, т. 2 ЗЕ, според който цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти, както и за поддържане на резервни и регулиращи мощности.

По аргументите в жалбата относно приложимостта на чл. 34 и 35 ЗЕ, съдът е приел, че в тях не се включват направените разходи от [фирма] за предходния период, като е съобразил нормата на §8 ПЗР на ЗЕ и чл. 21, ал. 1, т. 17 и чл. 30, ал. 1, т. 17 ЗЕ, поради което е приел доводите за неоснователни.

Административният съд София - град е изслушал и приел по делото съдебно-икономическа експертиза. Посочил е, че от заключението й е става ясно, че утвърдената цена по раздел ІV, т. 5 от решението на КЕВР е изчислена в съответствие с приложимите формули и икономически показатели по Наредба № 1 от 18.03.2013 г., като тази цена има само прогнозен характер и се образува на база очаквани стойности на икономически и технически параметри. Експертът е направил заключение, че при определянето й от страна на КЕВР, в случая когато преценката не се базира на отчетни данни, не е необходимо представянето на документи с отчетни стойности, като Комисията има оперативна самостоятелност да определя цените в областта на енергетиката и не е обвързана с ценовите предложения на съответните дружества.

При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни норми. Оспореният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в конкретния случай правилно е преценено, че оспорените части от процесното решение на КЕВР са постановени при спазване императивните изисквания на материалния закон и в съответствие с чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ. Безспорно е установено, че процедурата по приемане на решението е започнала с подадени заявления от енергийните предприятия за определянето на цени за регулаторния период, по които е назначена работна група, която е изготвила доклад, разгледан, приет и подложен на обществено обсъждане. Изразените становища на участниците в общественото обсъждане и писмените им такива са надлежно обсъдени от страна на КЕВР, която на закрито заседание е приела решението си, предмет на жалбата при спазване на изискванията на ЗЕ и Наредба № 1.

От данните по делото е видно, че проектът на решението е бил обявен на интернет-страницата на КЕВР и всяко заинтересовано лице е могло да се запознае с него и да вземе участие в общественото обсъждане. В нормативната уредба, регламентираща отношенията в енергетиката, няма предвидено задължение за Комисията да уведомява поотделно всеки производител на електрическа енергия за постъпил проект на решение и за предстоящо обществено обсъждане.

В касационната жалба е направено оплакване нарушение на задължението на [фирма] по чл. 36а от ЗЕ, от което се прави заключение за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Според чл. 36а от ЗЕ енергийните предприятия и операторите на преносните и разпределителните мрежи, в едномесечен срок, преди подаване на заявлението си за утвърждаване или за изменение на цени в комисията, следва да го оповестят в средствата за масова информация. Настоящият съдебен състав счита, че в хода на изпълнение на процедурата по приемане на процесното решение № Ц-27/2015г. всеки е могъл да се запознае с проекта на решението, в което е включено и с предложението на [фирма], да присъства на общественото обсъждане, да изрази становище и представи доказателства в негова подкрепа. Дори и да се приеме, че е било допуснато такова нарушение, то не е съществено спрямо касатора, защото дружеството е обжалвало решение № Ц-27/2015 г. пред съда и е упражнило правото си на защита. Нарушението на административно производствените правила е съществено само тогава, когато, ако не бе допуснато, би довело административния орган до други изводи, или което води до недопустимо ограничаване на правото на защита на заинтересованите лица и организации. В конкретния случай данните за определянето на цената за достъп са взети от заявленията (основно и допълнително) подадени от [фирма]. Същите са преценени и анализирани от Комисията, поради което не са налице други обстоятелства и факти, които биха довели административния орган до различни изводи от направените. По делото е безспорно установено, че [фирма] е осъществило правото си на защита, поради което то не е било ограничено. Ето защо правилно съдът е приел, че решението е постановено в съответствие на чл. 26, ал. 2 вр. чл. 61, ал. 3 АПК и с чл. 25, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 3 от Правилник за дейността на КЕВР и нейната администрация.