Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ Пазарджик срещу решение №694/09.12.2016 г. по адм. д.№794/2016 г. на Административен съд Пазарджик, с което е отменено Решение № 1012-12-74 #1 от 27.06.2016 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на Л. М. Т. против разпореждане № 01125/31.03.2016 г. на длъжностното лице по "Пенсионно осигуряване", в частта на разпореждането, с която на Л. М. Т. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 15.09.2015 г., като преписката е изпратена на длъжностното лице по пенсионно осигуряване за произнасяне в едноседмичен срок по подаденото от Т. заявление за отпускане на пенсия при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението, и са присъдени разноски.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на решението на Административен съд Пазарджик и се иска отмяната му, като вместо това се отхвърли жалбата срещу решението на директора на ТП на НОИ в оспорената му част. Наведени са доводи за неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, в частта от решението, с която в мотивите съдът е определил началната дата, от която следва да бъде отпусната пенсията и в който смисъл е дал задължителни указания на административния орган по тълкуването и прилагането на закона. Иска се отмяна на решението в посочената му част. В с. з. редовно уведомен, не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба – Л. М. Т., редовно уведомена, не се явява и не изпраща педставител. В писмен отговор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.Решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила, тъй като не са допуснати сочените в жалбата касационни основания по чл. 209 от АПК.
Настоящият касационен състав на Върховен административен съд, Шесто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срок от процесуално легитимирана страна, срещу решението на Административен съд Пазарджик. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, по следните съображения:
Не се спори от страните, че Т. е подала заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст чрез Гръцкия осигурителен институт на 17.12.2012 г., където е пребивавала. Т. не е подавала повторно заявление, а на 09.10.2015 г. с вх.№2213-15-50 в ТП на НОИ Пазарджик е получена пенсионната й преписка от Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ (ЕРМД), с кореспонденция от Гръцкия осигурителен институт съгласно Регламент (ЕО) №883/2004 (заявление за пенсия за осигурителен стаж и възраст с формуляр Е202 GR – проучване на молба за пенсия за старост и формуляр Е205 GR – удостоверение за осигурителни периоди в Гърция).
Безспорно е, че към правното положение на Т. е относимо правото на ЕС, поради това, че същата е упражнявала трудова дейност в друга държава - членка на Европейския съюз, след като е имала завършени осигурителни периоди в Р. Б, и по-конкретно Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004г., за координация на системите за социална сигурност и на Регламент № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване на процедура за прилагане на Регламент № 883/2004.
С разпореждане № 01125/31.03.2016 г. на длъжностното лице по "Пенсионно осигуряване" е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Л. Т. от 15.09.2015 г. пожизнено по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО и във връзка с Регламент (ЕО) №883/2004 г. С разпореждането е отказано да се отпусне пенсията, считано от 17.12.2012 г. – т. е. от датата на подаване на заявлението за пенсиониране, тъй като към тази дата лицето не е отговаряло на изискващото се условие за възраст – 60 г., 04 мес., 00 дни. Т. е оспорила разпореждането на пенсионния орган пред директора на ТП на НОИ, който с процесното решение го е потвърдил. По жалба на Т. срещу решението на директора на ТП на НОИ, Административен съд Пазарджик е отменил решението на директора на ТП на НОИ, в частта му, с която е потвърдено разпореждането на пенсионния орган относно отказа за отпускане на пенсията осчитано от 17.12.2012 г.
Решението на Административен съд Пазарджик е неправилно. Трябва да се съобрази изискването на чл. 94, ал. 1 от КСО, в редакцията му към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия - изм. и доп. ДВ. бр. 99 от 14 Декември 2012г. Според разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от КСО, „Дата на отпускане на пенсията“, в приложимата й редакция - (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишен текст на чл. 94 - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им.
В КСО не е предвидена хипотеза при подадено по-.рано от придобиване правото на пенсиониране заявление за пенсия, пенсията да бъде отпускана от тази дата, тъй като към нея лицето не е изпълнявало условията по чл. 68, ал. 1-2 КСО за осигурителен стаж и възраст. Необосновано първоинстанционният съд се е позовал на чл. 50, ал. 1 от Регламент (ЕС) №883/2004 г. на Съвета на Европа за координация на системите за социална сигурност, тъй като тази разпоредба не дерогира приложението и изискванията на чл. 68, ал. 1-2 КСО за осигурителен стаж, навършена възраст и сбор от точки като необходимо условие за отпускане на пенсията. Според разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от Регламент (ЕС) №883/2004 г., Г. П – „Пенсии за старост и пенсии на преживели лица“: „Всички компетентни институции определят правото на обезщетение, съгласно всички законодателства на държавите-членки, на които заинтересованото лице е подчинено, при подаване на заявление за отпускане на пенсия, освен ако заинтересованото лице изрично поиска отлагане на отпускане на обезщетения за старост съгласно законодателството на една или повече държави - членки“.
Според чл. 118, ал. 1, изр. 1-во и ал. 3 АПК решението на директора на ТП на НОИ се обжалва пред административния съд, който разглежда делата по реда на АПК. Редът на АПК обхваща и правилото на чл. 170, ал. 2 от този кодекс, според което, когато се оспорва отказ за издаване на административен акт (а разпореждането, с което се отказва да бъде отпусната пенсия, отрича претендираното право на пенсия, поради което то е негативен или отрицателен декларативен индивидуален административен акт), оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му. Такова доказване касационната жалбоподателка не е осъществила в хода на първоинстанционното съдебно производство. В случая не са били налице в тяхната предвидена от чл. 68, ал. 1-2 КСО съвкупност, условията (юридическите факти, които трябва да съществуват кумулативно) за придобиване право на пенсия в тази хипотеза от ответницата по касация. В този смисъл напр. Решение № 5771 ОТ 16.05.2016 г. по адм. д. № 8038/2015 Г., VІ отделение на ВАС. Решението на Административен съд Пазарджик следва да бъде отменено и вместо него да се отхвърли оспорването срещу решението на директора на ТП на НОИ Пазарджик.
Водим от изложеото, Върховният административен съд, касационен състав на шесто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №694/09.12.2016 г. по адм. д.№794/2016 г. на Административен съд Пазарджик, И В. Т. П.:
ОТХВЪРЛЯ оспорването, обективирано с жалба на Л. М. Т. против Решение № 1012-12-74 #1 от 27.06.2016 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата й против разпореждане № 01125/31.03.2016 г. на длъжностното лице по "Пенсионно осигуряване", В ЧАСТТА МУ, С КОЯТО на Л. М. Т. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 15.09.2015 г. Решението е окончателно.