Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 107, ал. 2 от ЗАвтП (ЗАКОН ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ) (ЗАвтП).
Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място],
[улица], ап. 10, представлявано от управителя К. Б. Б., срещу решение № 41 от 10.05.2016 г., постановено по адм. дело № 45/2016 г. по описа на Административен съд (АС) – Габрово, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) с № РД-14-394/15.02.2016 г. на началник областен отдел "Автомобилна администрация" ("АА") - Габрово.
По развити в допълнение към касационната жалба оплаквания за липса на визираните в закона предпоставки за налагане на ограничителната мярка, се релевира довод за незаконосъобразност на обжалваното решение поради противоречие с материалноправните разпоредби – касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Претедира се неговата отмяна.
Ответникът – началникът на областен отдел "АА" - Габрово не ангажира становище по жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като прецени доводите на страните и извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт, съобразно визираните в чл. 218, ал. 2 АПК правомощия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
За да отхвърли жалбата на [фирма] срещу заповед № РД-14-394/15.02.2016 г. на началник областен отдел "АА" - Габрово, с която по отношение на дружеството е приложена ПАМ "временно спиране на дейността на превозвача" чрез отнемане на четири броя заверени копия от притежавания от последния лиценз на Общността № 0952 за извършване на дейност по международен автомобилен превоз на пътници, АС - Габрово е приел за доказано цитираното в административния акт фактическо основание и неговата правна квалификация по чл. 6, ал. 7, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията (Наредба № 11/Наредбата, обн., ДВ, бр. 108 от 19.11.2002 г., в сила от 19.11.2002 г.).
Между страните не се спори, че при извършена проверка на 15.02.2016 г. от служители на Изпълнителна агенция (ИА) "АА" е установено, че превозвачът е престанал да отговаря на изискванията на чл. 6, ал. 7, т. 3 от Наредбата № 11, за което е съставен констативен протокол и акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 205175/15.02.2016 г., връчен на управителя на дружеството на 22.02.2016 г.
След направената справка в електронния регистър на ИА "АА" е установено, че търговското дружество
[фирма] е следвало да докаже финансовата си стабилност до 23.09.2014 г., което не е направено. Това задължение е вменено в тежест на притежателя на лиценза на Общността за извършване на международен превоз, а неизпълнението му е скрепено от закона с прилагане на ограничителна мярка, а именно спиране на дейността на превозвача за определен срок.
Анализирайки относимата материалноправна уредба решаващият съд е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 Наредба № 11, международен превоз на пътници и товари може да извършва всеки едноличен търговец или търговско дружество, което притежава лиценз на Общността и заверени копия на лиценза, издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице. Позовал се е на чл. 6, ал. 7, т. 3 от същата Наредба, предписващ задължение на лицензираните превозвачи да доказват ежегодно своята финансова стабилност, като неизпълнението му е предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 6, б. "в", във вр. с ал. 2, т. 5 ЗАвтП, до отстраняване на несъответствието, но не повече от три месеца. При данните по делото и предвид характера и правната същност на лицензионните режими, първоинстанционният съд е приел, че възприетото от административния орган решение е в съответствие с целта, която преследва законът, а именно преустановяване на административното нарушение, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е правилно.
При безспорно установена между страните фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно е счел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган. Съдът е приложил правилно материалния закон, приемайки, че касаторът не е изпълнил императивно установено изискване за извършване на правнорегламентирана дейност, като последица от това е прилагане на ограничителна мярка установена в чл. 106а, ал. 1, т. 6, б. "в" - "временно спиране на дейността на превозвача по извършване на международен превоз на пътници" чрез отнемане на четири броя заверени копия от притежавания от последния лиценз на Общността – до отстраняване на несъответствието, послужило като основание за издаване на заповедта, но за не повече от три месеца.
Предвидените с разпоредбата на чл. 106а ЗАвтП принудителни административни мерки имат за цел да преустановят извършването на обществен превоз, който не е съобразен с нормативните предписания, като по този начин се гарантира сигурността на пътниците. Автомобилният превоз на пътници е дейност, която се характеризира с повишен риск за живота и здравето на хората. Това е наложило за упражняването й законодателят да установи императивно специални изисквания, гарантиращи определено ниво на професионална компетентност, благонадеждност и финансова стабилност. Значимостта на обществените отношения, върху които тази професионална дейност рефлектира е обусловила подробната й регламентация на национално и на европейско ниво.
Разпоредбата на чл. 3 от Регламент (ЕО) № 1071/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за установяване на професията автомобилен превозвач и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета (ОВ, L 300 от 14 ноември 2009 г.) (Регламент (ЕО) № 1071/2009) посочва изискванията за упражняване на професията автомобилен превозвач на предприятия, сред които б. "в" нормира, че същите следва да имат необходимата финансова стабилност.
Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Р. Б, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. В чл. 7, ал. 2 ЗАвП е регламентирано, че лиценз на Общността и лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Р. Б с автомобили с българска регистрация се издава на търговци по смисъла на ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН), когато отговарят на определени изисквания, като съгласно ал. 6 от същата разпоредба, изискването за финансова стабилност по ал. 2, т. 3 е изпълнено, когато търговецът разполага с достатъчно ресурси, с които може да гарантира за нормалното стартиране и функционирането на транспортното предприятие и няма задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са отсрочени или разсрочени по реда на ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.). Разпоредбата на чл. 3 Наредбата № 11 указва, че лиценз на Общността за извършване на международни превози се издава на превозвач, който отговаря на следните изисквания: благонадеждност (добра репутация); професионална финансова стабилност; компетентност и установяване на територията на Р.Б.К и реда за доказване наличието на финансова стабилност са регламентирани в чл. 6 от същата Наредба.
Безспорно е, че [фирма] е притежател на валиден лиценз на Общността с № 0952 за международен превоз на пътници и товари, предвид което е следвало в съответствие разпоредбата на с чл. 6, ал. 7, т. 3 от Наредба № 11/2002 г. да представи документи, доказващи финансовата му стабилност. Между страните не се спори и от доказателствата по делото е видно, че дружеството не е депозирало необходимите документи съгласно установеното изискване. С оглед това обстоятелство и предвид предписанието на чл. 106а, ал. 1 ЗАвтП, за преустановяване на допуснатото административно нарушение се прилага ПАМ. В т. 6, б. "в" от същата разпоредба, посочена като правно основание за издаване на процесната заповед, е предвидено временно спиране на дейността на превозвача по извършване на обществен превоз на пътници и товари, когато водачът е престанал да отговаря на изискванията за финансова стабилност или за установяване на територията на Р. Б – до отстраняване на несъответствието, но не повече от три месеца, като изпълнението на наложената ПАМ се осъществява съгласно ал. 2, т. 5 от същата разпоредба, като в случая действащата редакция към процесния период гласи, че налагането на ПАМ по ал. 1 се осъществява от органите по контрол чрез отнемане на заверените копия на лиценза на Общността.
В контекста на изложеното първоинстанционният съд обосновано е приел, че неизпълнението на изрично регламентирано задължение на превозвача съгласно чл. 6, ал. 7, т. 3 Наредба № 11/2002 г., поражда правото на административния орган да приложи ограничителна мярка. АС - Габрово вярно е определил фактическия състав на приложимата правна норма и правилно го е приложил към фактите по делото. Оспорената принудителна мярка е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, поради което е материално законосъобразна. Противно на изложените в касационната жалба доводи, че текстът от закона, по който е наложена ПАМ касае външен автомобилен превоз на пътници, а дружеството не извършва такъв, а само вътрешен на територията на община С., като за този вид дейност не е предвидено отнемане на лиценз, разпоредбата на чл. 106 а, ал. 1, т. 6, б. "в" ЗАвП изрично указва приложението й относно превозвач, който е престанал да отговаря на изискванията за финансова стабилност, като законодателят не е направил разграничение дали превозвачът извършва вътрешен или външен превоз.
За пълнота следва да бъде отбелязано, че заповедта за прилагане на ПАМ е индивидуален административен акт и като такъв се връчва чрез един от указаните в чл. 61 АПК способи. Цитираната от съда разпоредба на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ) (ЗААН), касае само връчването на АУАН, но не и връчването на индивидуални административни актове, поради което е неприложима в настоящия случай. Законодателят е свързал прилагането на ПАМ с издаването на съответния акт, а не с неговото съобщаване и изпълняемост. Административният акт произвежда действие от момента на неговото издаване, т. к. правните му последици настъпват тогава, поради това, че волеизявлението на административния орган, обективирано в акта е насочено към промяна на определени правоотношения, такива, каквито са към момента и за в бъдеще. Правната сила на акта съществува от датата на неговото издаване, но се проявява посредством неговото изпълнение, с което реално се осъществява и промяната в правоотношението. Самото изпълнение е свързано с узнаване (връчване) на акта и се реализира в по-късен момент от пораждане на правното му действие. С оглед изложените съображения, връчването на заповедта при отказ на жалбоподателя е ирелевантно относно законосъобразността й, т. к. това обстоятелство касае единствено спазването на преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК за упражняване процесуалното право на жалба.
По изложените съображения първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. С оглед липсата на нарушения при осъществяване на правораздавателната дейност на АС - Габрово, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Разноски не са претендирани, поради което и такива не следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 41 от 10.05.2016 г., постановено по адм. дело № 45/2016 г. по описа на Административен съд – Габрово. Решението е окончателно.