Образувано е по касационна жалба на заместник председателя на Комисията за финансов надзор срещу Решение №9025 /11.07.2017 г. по адм. д.№3091/2017 г. на Върховен административен съд – Пето отделение, с което по жалба на Д. М. Б. – прокурист на [фирма] е отменено Решение №752-ДСИЦ/22.08.2014 г. издадено от заместник председателя на Комисия за финансов надзор, ръководещ направлението „Надзор на инвестиционната дейност“ и са присъдени разноски в полза на жалбоподателя.
Изложени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Неоснователни са изводите на съда, че от текста на решението за налагане на ПАМ не става ясно на коя от възможните хипотези в чл. 212, ал. 1 от Закон за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), се е позовал административният орган. В акта са описани изчепателно и конкретно непълнотите в тримесечния финансов отчет на дружеството, които към момента на налагане на ПАМ не са били коригирани. В решението изрично е посочено, че органът е наложил мярката предвид нарушената разпоредба на чл. 40, предложение първо, т. 2 и чл. 41, ал. 1 във връзка с чл. 33, ал. 1 от Наредба №2/17.09.2003 г. на КФН за проспектите при публично предлагане и допускане до търговия на регулиран пазар на ценни книжа и за разкриването на информация от публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа (Наредба №2) и че мярката се налага поради извършена дейност в нарушение на подзаконов акт по прилагане на ЗППЦК, което е една от хипотезите по чл. 212, ал. 1 от ЗППЦК. Правните основания са посочени в уведомително писмо до Д. Б.. Неоснователни са изводите на първоинстанционния съд, че прокуристът не е годен адресат на акта за налагане на ПАМ, както и че предписаните с ПАМ действия са обективно неосъществими, предвид отказът на КФН да одобри обслужващото дружество АДСИЦ [фирма]. Моли да бъде отменено решението, като вместо него се отхвърли оспорването срещу Решение №752-ДСИЦ/22.08.2014 г. на заместник председателя на Комисия за финансов надзор и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – Д. М. Б., прокурист на [фирма], редовно уведомен, не се явява в съдебно заседание, представлява се от адв.А.. В с. з. и писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че оспореното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, поради липса на правен интерес на ответника по касация от оспорване на административния акт, тъй като Б. считано от 16.06.2015 г. е заличен като прокурист на дружеството, дружеството е с прекратена дейност, назначен му е ликвидатор и прокуристът няма как да изпълни наложената ПАМ. За наличието на правен интерес съдът следи служебно, и като не е сторил това и не е оставил жалбата на Б. без разглеждане и не е прекратил производството по делото, първоинстанционният съд е постановил едно недопустимо решение, което следва да се обезсили, а производството по делото следва да се прекрати. В този смисъл е определение №11663/02.11.2016 г. по адм. д.№11874/2016 г. по описа на ВАС, между същите страни.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, постановено при правилно тълкуване и прилагане на процесуалните правила и материалния закон към приетата за установена фактическа обстановка възоснова на доказателствата по делото, която изцяло се споделя от настоящия касационен състав.
С Решение №752-ДСИЦ/22.08.2014 г. зам. председателят на КФН е наложил принудителна административна мярка по чл. 212, ал. 1, т. 1 от ЗППЦК на прокуриста на [фирма] – Д. Б., като го задължава в 7-дневен срок от получаване на решението за налагане на ПАМ да отстрани непълнотите в представения тримесечен финансов отчет за дейността на дружеството за първото тримесечие на 2014 г., като представи на КФН по реда на чл. 43, ал. 1 от Наредба №2 от 17.09.2003 г. за проспектите при публично предлагане и допускане до търговия на регулиран пазар на ценни книжа (Наредба №2), а именно – чрез единната система за предоставяне на информация по електронен път – e-Register: липсващите данни, а именно: 1) Допълнителна информация по чл. 41, ал. 2, т. 5 от Наредба № 2; 2) Декларация от съставителя на финансовия отчет, съгласно изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба № 2.
Според разпоредбата на чл. 40, т. 2 (отм.) от Наредба №2, дружествата със специална инвестиционна цел представят на комисията, както и на обществеността: 2. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2007 г.) тримесечни финансови отчети за дейността по чл. 41, ал. 2 в срок 30 дни от края на всяко тримесечие. Разпоредбата на чл. 41, ал. 2, т. 5 от Наредба №2, в приложимата редакция към датата на процесното решение на КФН (Изм. и доп. - ДВ, бр. 82 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 37 от 2008 г.), предвижда, че тримесечният финансов отчет за дейността на дружеството със специална инвестиционна цел съдържа документите и информацията по чл. 33, ал. 1 както и: 5. (нова - ДВ, бр. 82 от 2007 г.) за дружество със специална инвестиционна цел за секюритизиране на недвижими имоти - информацията по чл. 41, ал. 1, т. 7 за съответното тримесечие. Информацията по т. 7, ал. 1, чл. 41 от Наредба №2 касае: а) относителния дял на активите, отдадени за ползване срещу заплащане, спрямо общия размер на секюритизираните активи; б) информация за продажба или покупка на нов актив на стойност, надвишаваща с 5 на сто стойността на секюритизираните активи, както и за такива сделки, извършени след датата на изготвяне на годишния финансов отчет; в) извършени строежи, ремонти и подобрения на недвижимите имоти; г) относителния дял на неплатените наеми, лизингови и арендни вноски спрямо общата стойност на вземанията, произтичащи от всички сключени от дружеството споразумения за наем, лизинг и аренда.
В разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба №2, цитирана също в оспореното разпореждане, също в приложимата й редакция към датата на постановяване на решението на КФН (В сила от 01.01.2004 г., предишен текст на чл. 33, изм. - ДВ, бр. 82 от 2007 г.), предвижда, че: Тримесечният финансов отчет за дейността съдържа най-малко: 3. декларации от отговорните в рамките на емитента лица с посочване на техните имена и функции, удостоверяващи, че доколкото им е известно: а) комплектът финансови отчети, съставени съгласно приложимите счетоводни стандарти, отразяват вярно и честно информацията за активите и пасивите, финансовото състояние и печалбата или загубата на емитента или на дружествата, включени в консолидацията; б) междинният доклад за дейността съдържа достоверен преглед на информацията по т. 2.
Като фактически основания за налагане на ПАМ в решението е посочено, че представеният финансов отчет на дружеството за първото тримесечие на 2014 г. не е със съдържанието по чл. 41, ал. 2 от Наредба № 2, поради което е открито производство за налагане на ПАМ с цел отстраняване на нарушението. С писмо РГ-05-1424-58/01.08.2014 г. в съответствие с чл. 26, ал. 1 от АПК и чл. 213, ал. 1 от ЗППЦК, дружеството АДСИЦ [фирма] е уведомено, че на основание чл. 212, ал. 1 от ЗППЦК, във връзка с чл. 40, предл. 1, т. 2 и чл. 41, ал. 2 от Наредба №2, във връзка с чл. 33, ал. 1 от Наредба №2, спрямо АДСИЦ [фирма] е открито административно производство за издаване на адмиистративен акт за прилагане на ПАМ, със следния диспозитив „Задължавам прокуриста на [фирма], в 7-дневен срок от получаване на решението за прилагане на ПАМ, да отстрани непълнотите в представения тримесечен финансов отчет за дейността на дружеството за първото тримесечие на 2014 г., като представи на КФН по реда на чл. 43, ал. 1 от Наредба №2, а именно – чрез единната система за предоставяне на информация по електронен път – e – Register, липсващите данни, а именно: 1) Допълнителна информация по чл. 41, ал. 2, т. 5 от Наредба № 2; 2) Декларация от съставителя на финансовия отчет, съгласно изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба № 2.
На дружеството е даден срок да отстрани констатираните нередовности, за което е уведомен прокуриста. В дадения срок с писмо вх.№РГ-05-1424-58#2/19.08.2014 г. Д. Б. сочи, че исканата информация е предоставена на КФН, като е приложена към финансовия отчет на дружеството за първото тримесечие на 2014 г., като към него е приложена декларация по чл. 100о, ал. 4, т. 3 от ЗППЦК, която декларация отговаря по съдържанието на декларацията по чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба №2. Административният орган приема, че е налице непълнота в представения финансов отчет, поради което налага ПАМ. Издадено е процесното решение, с което е наложена ПАМ, на основание чл. 212, ал. 1, т. 1 от ЗППЦК, според който (в приложимата му редакция), Чл. 212. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2003 г., в сила от 01.03.2003 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г., в сила от 01.11.2007 г.) Когато установи, че поднадзорни лица, техните служители, лица, които по договор изпълняват ръководни функции или сключват сделки за сметка на поднадзорни лица, както и лица, притежаващи 10 или над 10 на сто от гласовете в общото събрание на поднадзорни лица, са извършили или извършват дейност в нарушение на този закон, на актовете по прилагането му, на решения на комисията или на заместник-председателя, както и когато се възпрепятства упражняването на контролна дейност от комисията или от заместник-председателя или са застрашени интересите на инвеститорите, комисията, съответно заместник-председателят, може: 1. да ги задължи да предприемат конкретни мерки, необходими за предотвратяване и отстраняване на нарушенията, на вредните последици от тях или на опасността за интересите на инвеститорите, в определен от нея срок.
По делото е установено, че прокуристът на дружеството с молби от 22.10.2014 г. и 27.11.2014 г. сезира КФН за одобряване на обслужващо дружество по чл. 18, ал. 2 от ЗДСИЦ (ЗАКОН ЗА Д. С. С. ИНВЕСТИЦИОННА ЦЕЛ), като с решение от 13.12.2014 г. КФН отказва разглеждане на искането за издаване на одобрение на ново обслужващо дружество до изпълнение на задълженията на АДСИЦ за заплащане на всички дължими суми по наложените имуществени санкции.
За да отмени решението за налагане на ПАМ, първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден в нарушение на предписаната от закона форма и на материалния закон. Не е била налице нито една от предпоставките по чл. 212, ал. 1 от ЗППЦК за налагане на ПАМ, нито в решението на КФН е посочено, за коя от отделните хипотези по чл. 212, ал. 1 от ЗППЦК се касае в процесния случай.
Петчленният касационен състав на ВАС, ІІ колегия, намира, че процесният случай не попада в нито една от изброените хипотези, както правилно е установил и първоинстанционният съд. Правилно е и заключението на първоинстанционния съд, че независимо от обективно установеното несъответствие на представения, по реда на чл. 43, ал. 1 от Наредбата, тримесечен финансов отчет по чл. 40, т. 2, вр. чл. 41, ал. 2 от същата, на дружеството с нормативните изисквания за неговото съдържание и приложения, отговорността за това несъответствие, представляващо по своето естество нарушение на нормативни изисквания на подзаконов нормативен акт по приложението на ЗППЦК, не е на прокуриста Д. Б.. Образуваното административно производство по налагане на ПАМ първоначално е с адресат дружеството АДСИЦ, а впоследствие ПАМ е наложена на прокуриста с процесното решение на КФН. Тези неясноти и несъответствия са съществени нарушения на административно производствените правила, довели до неправилно прилагане на материалноправните разпоредби на закона и до незаконосъобразност на решението за налагане на ПАМ.
Неоснователни са доводите, изложени в с. з. по настоящото касационно административно дело, че тъй като за наличието на правен интерес съдът следи служебно, като не е сторил това и не е оставил жалбата на Б. без разглеждане, респ. не е прекратил производството по делото, първоинстанционният съд е постановил едно недопустимо решение, което следва да се обезсили, а проиводството по делото следва да се прекрати, по аргумент от цитираното определение №11663/02.11.2016 г. по адм. д.№11874/2016 г. по описа на ВАС. С определение №11663/02.11.2016 г. по адм. д.№11874/2016 г. по описа на ВАС е оставено в сила определение № 9315 от 28.07.2016 г., постановено по адм. д. № 8047/2016 г. на ВАС. С последното е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на Д. Б. срещу решение № 752- ДСИЦ от 22.08.2014 г. на зам. председателя на Комисията за финансов надзор, с мотива, че по оспорване срещу същия акт вече има влязло в сила решение № 4847 от 29.04.2015 г. от 29.04.2015 г. по адм. д.№12963/2014 г. на ВАС, Седмо отделение, оставено в сила с решение №11392/29.10.2015 г. по адм. д.№8729/2015 г. по описа на ВАС, Петчленен състав.
Определение №11663/02.11.2016 г. по адм. д.№11874/2016 г. по описа на ВАС в случая не е относимо, тъй като настоящото съдебно производство се развива след като по искане на Д. Б. са били отменени решение №11392/29.10.2015 г. по адм. д.№8729/2015 г. по описа на ВАС, Петчленен състав и решение №4747 от 29.04.2015 г. по адм. д.№12963/2014 г. на ВАС, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Върховен административен съд.
Предвид изложеното, оплакванията в касационната жалба се явяват неоснователни, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.
При този изход на спора, следва да бъде уважена претенцията на ответника по касация, за присъждане на съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 1500 лева за адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за процесуално представителство на л. 15 по настоящото адм. д. и списък на разноските на л. 10 по делото. Не следва да бъде уважено искането за присъждането на разноски съгласно представения на л. 10 по адм. д.№11410/2017 г. списък относно: държавна такса в размер на 50 лв. по адм. д.№12963/2014 г. на ВАС, VІІ отделение, държавна такса в размер на 25 лв. по адм. д.№8729/2015 г. на ВАС, Петчленен състав, ІІ колегия и държавна такса в размер на 5 лв. по адм. д.№11795/2016 г., на ВАС, ІІ колегия, Седемчленен състав. Същите касаят съдебни производства, различни от настоящото съдебно производсто и не следва да бъдат присъдени.
По изложените съображения Върховният административен съд, Петчленен състав, ІІ колегия РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 9025/11.07.2017 г., постановено по адм. д. № 3091/2017 г., по описа на Върховен административен съд – Пето отделение.
ОСЪЖДА Комисията за финансов надзор да заплати на Д. М. Б. сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно.