Производството е по чл. 208 и следващите АПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. Ц. Т. и К. Г. Т. чрез техния пълномощник срещу решение №152/06.02.2017 г. по адм. д. №2484/2016 г. на Административен съд Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му.

Ответникът по касационната жалба-кметът на район "Приморски"-община В. не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касаторите срещу заповед №392/11.07.2016 г. на ответника, с която им е наредено да премахнат незаконен строеж "каменна подпорна стена и ажурна ограда" като изградени след 2001 г. и без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е обосновано.

В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че строежът в актуалния му вариант е изграден след 2001 г. на мястото на съборен гараж с цел строителство на кооперация, започнало след 2007 г. Съобразно характеристиките на изградено същото е строеж по смисъла пар. 5, т. 38 ДР на ЗУТ. В случая този строеж не е разположен като ограда, разделяща имоти, а част от строежа е разположен в самия УПИ. С него се препятства ползването на част от имота от други лица, включително и достъпът до пет паркоместа. Обстоятелството, че правото на ползване е предмет на гражданско дело, не създава аргументи за изграждане на неразрешени строежи. По предназначението си каменната подпорна стена е преграждаща, а не укрепваща поради денивелация на...