Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Г. Н. Д. – разузнавач в група „ИП“ при РУ-[населено място] на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Бургас (ОДМВР-Бургас) срещу решение № 558/30.03.2016 г., постановено по адм. д. 2557/2015 г. по описа на Административен съд-Бургас.

Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде потвърдена издадената от него заповед. Съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Претендира разноски.

Ответникът К. Г. С. оспорва касационната жалба по съображения в писмено възражение и писмена молба. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение № 558/30.03.2016 г., постановено по адм. д. 2557/2015 г. по описа на АС-Бургас е отменена Заповед за задържане на лице № 302зз-221/17.12.2015 г., издадена от Г. Н. Д. – разузнавач в група „ИП“ при РУП-[населено място], с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) за срок от 24 часа е задържан К. Г. С.. Административният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, защото не е установено по категоричен начин, че задържаното лице е съпричастно в извършването на престъпление по чл. 280, ал. 2 от НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС) като е посочено досъдебно производство, което е водено срещу неизвестен извършител. Допълнително съдът е изложил съображения относно преценката на...