Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 459 от 16.12.2016 г., постановено по адм. д. № 419/2016 г. по описа на Административен съд гр. В.. Касаторът навежда доводи за недопустимост на решението и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон. Моли за отмяната му.

Ответникът – главният архитект на О. М не изразява становище по жалбата.

О. [], в писмено становище оспорва касационната жалба и навежда доводи за нейната недопустимост.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна.

Доводът на ответника [фирма] за недопустимост на касационната жалба е неоснователен. Фактът, че след постановяване на съдебното решение е издадена нова скица с виза за проектиране, не обосновава недопустимост на касационната жалба, тъй като в случая е издаден нов акт, който не е предмет на настоящия съдебен контрол.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. В. отменя скица с виза за проектиране в УПИ [номер] в кв. [номер] по плана за регулация на [населено място] за реконструкция на покрив на съществуваща сграда, издадена от главния архитект на О. М.

Съгласно чл. 140, ал. 2 ЗУТ визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ ПУП с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с означени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива. В чл. 140, ал. 3 ЗУТ са посочени случаите, в които издаването на виза за проектиране е задължително. В тези случаи с визата се допуска строителство, различно от плана за застрояване или непредвидено в плана, без да се изменя самия план - чл. 12, ал. 3, чл. 41, ал. 2, чл. 50, чл. 133, ал. 6 и чл. 134, ал. 6 ЗУТ. В случаите на чл. 58, чл. 59 и чл. 140, ал. 4 ЗУТ визата изцяло замества плана, тъй като такъв не е одобрен. Когато визата за проектиране допълва или изменя плана за застрояване, тя става част от него. От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че сградата по отношение, на която е издадена виза за проектиране е отразена в действащия ПУП – План за регулация и в кадастралния план на [населено място], като предвидената реконструкция на покрива не променя конфигурацията й, нейната застроена площ и етажност. Освен това видно от оспорената скица с виза за проектиране е, че същата не е издадена на нито едно от основанията по чл. 140, ал. 3 ЗУТ и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. За поисканото строителство – реконструкция на покрив не се изисква одобряване на план за застрояване, а визата е незадължителна предпоставка и част от производството по издаване на разрешение за строеж. В този случай тя не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, поради което образуваното пред първоинстанционния съд производство е недопустимо на основание чл. 159, т. 1 АПК. Следователно като се произнася по недопустима жалба първоинстанционният съд постановява недопустимо решение, което следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 459 от 16.12.2016 г., постановено по адм. д. № 419/2016 г. по описа на Административен съд гр. В. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Решението не подлежи на обжалване.