Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от О. Я, представлявана от Кмета Г. И. С., чрез пълномощника адв. М., против решение № 152 от 30.11.2016 г. по адм. дело № 72 от 2016 г. на Административния съд - Ямбол. В жалбата се релевират подробни доводи за неправилност на постановеното решение. Поддържа се, че съдът необосновано и незаконосъобразно е счел, че Заповед № РД-12-1215 от 09.09.1998г. на Областен управител на Бургаска област не е нищожна, като се поддържа, че посочената заповед е нищожна както поради некомпетентност на своя издател, така и поради допуснати в нея толкова съществени, радикални пороци по отношение предпоставките, визирани в хипотезиса на правната норма, станала основание за нейното издаване. По съображенията, развиди в жалбата, допълнени от процесуалния представител в проведеното съдебно заседание по делото, касаторът отправя искане до Върховния административен съд да отмени обжалваното решение, като вместо него постанови друго, с което да прогласи нищожността на Заповед № РД-12-1215 от 09.09.1998г. на Областен управител на Бургаска област. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба - Областен управител на О. Я, не е изразил становище по касационната жалба.

Ответницата М. Г. К., чрез пълномощника си адв. К., в писмена защита, депозирана по делото, отправя искане до ВАС да приеме, че за Областния управител на О. Я изобщо не е бил налице интерес от водене на развилото се съдебно производство. Алтернативно оспорва касационната жалба като неоснователна и счита решението за правилно по развитите съображения в писмената защита. Претендира направените по делото разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна....