Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. П. ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ШАЛ. Т. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията В. Ш. по административно дело № 9757 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от директора на ТД "Северна морска" при Агенция "Митници" - заличена страна и на нейно място конституирана страна - директорът на ТД "М. В. /съгласно чл. 7 от Устройствен правилник на Агенция "Митници", обн. в ДВ., бр. 59/16.07.2021 г., в сила от 31.07.2021 г./, срещу решение № 91/17.06.2021 г., постановено по адм. д. № 160/2020 г. по описа на Административен съд – гр.Ловеч. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен като постановен в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че данъчната основа в митническите декларации подадени от дружеството е неправилно формирана, като не са включени разходи за транспорт, хамалие, митническо оформяне и различни видове такси, описани в решението на директора на ТД „М. В. . Изтъкнати са подробни доводи относно предпоставките за увеличаване на данъчната основа и митническа стойност и правилност на изчисляването им. Касатора твърди, че съдебно-счетоводната експертиза е неотносима. Твърди се, че съобразно чл. 55, ал. 1 ЗДДС, фактурираните услуги, представляващи разходи свързани с вноса, следва да се включат в данъчната основа, като се твърди, че разпоредбата на чл. 36, ал. 3 ЗДДС следва да бъде приложена. Настоява за оставяне в сила на съдебния акт, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Ответникът – „Балкантрейд пропъртис“ ЕООД се представлява от адв. Ж., която оспорва жалбата, излага съображения за нейната неправилност, моли решението, като правилно, да бъде оставено в сила и претендира разноски за производството пред ВАС, съгласно приложения списък.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд счита, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения.

Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е решение № 32-82057/13.03.2020 г. на директора на ТД „М. В. , което обхваща 73 митнически декларации, по които се търси досъбиране на ДДС в размер на 20 017,96 лв., ведно с лихва за забава, поради невключени в данъчната основа разходи за транспорт, хамалие, митническо оформяне и такси свързани с вноса.

За да отмени решението на директора на ТД Северна морска съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган и няма съществено нарушение на съдопроизводствените правила, но е прието, че при издаването на обжалваното решение са допуснати пороци на формата, поради неизлагане на достатъчно конкретни мотиви. Според съда не е уточнена фактическата обстановка въз основа на която се е стигнало до заключението на митническите органи за увеличение на данъчната основа. В оспореното решение са споменати само с номер митническите декларации и липсва информация за „фактурираните услуги“. Административният съд е счел също, че не е уточнено защо след като административния орган е приел, че за всички издадени данъчни фактури за транспорт в страната, е платено ДДС, то е начислено повторно.

Съгласно допусната в производството пред административния съд съдебно-счетоводна експертиза, която е възприета от съда и неоспорвана от страните и съобразно доказателствата по делото, съдът е приел, че увеличението на данъчната основа на митническите декларации е неправомерно. Счетено е, че транспортната и митническата услуга, заради която се изисква досъбиране на ДДС е извършена след „първото местоназначение“ съгласно 1 т. 72 от ДР на ЗДДС, което определение намира приложение в конкретния случай, тъй като съобразно митническите декларации всички те са за допускане за свободно обращение. Прието е от съда, че „първото местоназначение“ по смисъла на чл. 86, ал. 2 от Директира 2006/112/ЕС в конкретния случай е пристанище Варна и включването на ДДС за транспорта към данъчната основа на митническите декларации за транспорта във вътрешността на страната е неправилно. Прието е като безспорно, че дължимият ДДС за извършените транспортни услуги в страната е начислен в размер 20 на сто и платен. Изтъкнати са доводи за неприложимост на разпоредбата на чл. 36а, ал. 1 от ЗДДС, тъй като конкретните транспортни и митнически услуги не се облагат с нулева ставка и не са включени е данъчната основа на чл. 55. Въз основа на изложеното, съдът е заключил, че данъка за съответните транспортни и митнически услуги е начислен за втори път, което е недопустимо.

Мотивиран така административния съд е отменил индивидуалния административен акт като противоречащ с материалноправни разпоредби и липса на законоустановена форма – отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Административният съд е установил относимите за спора факти, допуснал е и е приел без възражения съдебно-счетоводната експертиза и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 от АПК на оспореното митническо решение.

Съгласно ЗДДС данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула или при внос на стоки по чл. 16 ал. 3 ЗДДС, при приключване на митническите формалности. Данъчната основа по силата на чл. 55, ал. 1 е митническта стойност, увеличена доколкото вече не са включени в нея мита, акциз и други такси, както и свързани с вноса разходни като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната. Дефиницията за „Първо местоназначение“ се съдържа в допълнителните разпоредби на ЗДДС - 1, т. 72, където е определено като мястото посочено в товарителницата или в друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната. Когато такова място не е посочено в нито един от придружаващите документи, за първо местоназначение се смята мястото, където стоките за пръв път се претоварват от едно на друго място на територията на страната.

Правилно административния съд е съобразил, че с нормата на чл. 55, ал. 1 от ЗДДС не се въвежда нов ред за определяне на данъчната основа при внос, а само се внася яснота по въпроса за вида на разходите за услугите, свързани с доставките, които следва да са неразделна част от тяхната данъчна основа при вноса им и осигурява по-пълноценно приложение на чл.144 от Директива 2006/112/ЕС. От съвкупния анализ на доказателствата действително се установява, че транспортната услуга е извършена след първото "местоназначение" на стоките, съгласно дефиницията, дадена в т.72 от цитираната разпоредба, тъй като в нито един от придружаващите документи не е посочен конкретен склад като първо местоназначение на стоките, а условието на доставка е "FOB В.", т. е. на пристанище Варна е станало първото претоварване на стоките от едно превозна средство на друго - от морски на сухопътен транспорт. Следователно към митническата декларация следва да бъдат включена разходите за превоза, хамалие и митническо оформяне и др. такси до пристанище Варна. В случая е установено, че транспортирането на стоката от пристанище Варна до склада на дружеството, е извършено след освобождаване на стоката за потребление и за нея е оформен режим внос. Данъкът за транспортната услуга на територията на страната се начислява отделно от този за вноса и е в размер 20 на сто и както се подчертава от административния съд плащането му е осъществено.Транспортните разходни на територията на страната следва да бъдат включени в данъчната основа само ако за цялото превозно разстояние от пристанището до склада е издаден един транспортен документ, в който като местоназначение е посочен склада. От изложеното става ясно, че в конкретния случай няма предпоставки за увеличаване на данъчната основа, тъй като предоставената транспортна услуга е извършена след първото местоназначение на стоката и освобождаването и за потребление.

Правилни административния съд е констатирал неприложимостта на разпоредбата на чл. 36а, ал. 1 ЗДДС, поради факта, че стойността на конкретните транспортни услуги не следва да бъде включена в данъчната основа по чл. 55 ЗДДС и те не са облагаеми с нулева ставка. Правилни са и изводите на съда, че е недопустимо повторно начисляване на данъка транспортните разходи в страната, за които има издадени данъчни фактури и е платено дължимото ДДС чрез увеличаването на данъчната основа по митническите декларации именно с него.

При този изход на правния спор, в полза на ответника следва да се присъдят сторените в производството разноски, за които са налице доказателства за извършването им в размер на 1356 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е определено малко над минималния размер, предвиден в чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и същото не е прекомерно предвид материалния интерес и фактическата и правна сложност на казуса /последната е свързана с прилагането на разпоредби, освен на българското законодателство, така и на правото на ЕС/.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и за това, като правилно следва да бъде оставено в сила.

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 91/17.06.2021 г., постановено по адм. д. № 160/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Ловеч.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Балкантрейд пропъртис“ ЕООД, [ЕИК], сумата от 1356 (хиляда триста педесет и шест) лева, разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ В. Ш. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА